петък, 24 февруари 2017 г.

"Прикачен" - Рейнбоу Роуъл


"Здравей, аз съм онзи тип дето чете имейлите ти, и освен това те обичам..."

Книгата "Прикачен" определено ме накара да желая да се бях родила 20 години по-рано от 94-та година, в която реално се родих. Ще попитате "Защо такова странно желание? Сега щеше да си на близо 50!". Да, така е... Но представете си онези години, в които всичко е било по-различно от сега. Когато е нямало Фейсбук и е било загадка как ли изглежда човекът, с когото си пишеш имейли. Когато реално се влюбваш в душата на човека, а не в неговата външност. Знаете как е сега... Винаги първото впечатление идва от външния вид. Колкото и да се опитваме да си мислим, че сме харесали първо вътрешната красота на някого, няма как да се случи след като първо виждаме неговия лик, освен, ако сме слепи и няма как да видим как изглежда този, с когото разговаряме. Кажете как да не ми се иска да бях на годините на главните герои от тази книга и да живеех през 1999-та година, когато реално мога да изживея една виртуална любов с човек, когото дори не съм срещала на живо.

Книгите на Рейнбоу Роуъл явно всеки път ще бъдат някакъв проблем за мен. Реално "Прикачен" е изключително сладка, вълнуваща любовна история, за която докато четеш все едно се пренасяш в романтичен филм и главният герой/героиня си ти. Не мога обаче да си обясня защо, подобно и във "Фенка", отново имах проблем с четенето. И в двете книги на Роуъл действието в началото се развиваше скучновато, мудно и безинтересно. В случая с тази книга единственото, което ме вълнуваше в първата половина, бяха имейлите, които си изпращаха двете героини и най-добри приятелки Бет и Дженифър. Освен това веднага ми направи впечатление годината на развитие на действието, за което споменах и по-горе. Наистина е страхотно, че Роуъл е избрала точно годината преди началото на новото хилядолетие, защото героите се питаха стотици въпроси, свързани с това дали изобщо ще има следваща година и дали това не е краят на света. От втората половина на книгата започна да става все по-интересно. Имахме много повече допирни точки между тях двете и главният мъжки персонаж Линкълн. Историята проследява именно неговия живот. Той работи във вестник на име "Куриер" и се занимава с кореспонденцията на работниците във фирмата, които трябва да проверява за груб език, неприлични думи и т.н., следователно да ги докладва. Естествено, попада на имейлите на Бет и Дженифър, които макар и да не иска да чете, го прави, защото се привързва към тях, така сякаш ги познава. 

Линкълн е от онези мъже, които са преживели нещо в живота си и то ги е разтърсило до толкова, че се боят при всяка новост, която ги сполетява. Вероятно заради това, макар и почти на 30, той живее при майка си, работи по професия, която мрази, и играе на една определена видеоигра с приятелите си. Честно казано той е олицетворение на доста мъже по света и когато се замислих над това каква е същността му, аз осъзнах, че всъщност познавам няколко души, които живеят по същия начин като него. Боят се да направят следващата крачка в живота си. Двете героини, за чиито животи научаваме предимно от имейлите, които и ние също имаме възможност да прочетем, са наистина интересни. Бет е интелигентна, жизнерадостна и забавна личност. Веднага ми стана любимка не само заради несравнимо уникалния си характер, но и заради факта, че работи като филмов критик. Така открих, че това е общото помежду ни - и двете обичаме да гледаме филми и да изказваме мнението си за тях. От своя страна, Дженифър пък също е умна и забавна, но понякога тези нейни, как да ги нарека... желания, не ми бяха приятни. Вероятно не я разбирам, понеже аз самата не съм стигнала до такъв етап от живота си. И тримата герои в книгата претърпяха промени и преоткриха себе си. Затова и краят на книгата беше задоволително прекрасен. Книгата наистина е от онези, които ни показват една истинска история за любовта между хората.

Макар и да ми отне доста време да я прочета, вероятно заради самия стил на писане на Роуъл, аз все пак оцених четивото заради взаимоотношенията между героите и фактът, че ме накара да се замисля за някои неща, а и за моите лични желания. Вероятно това е красотата и уникалността в книгите на тази писателка. Препоръчвам ви да прочетете книгата, за да си създадете свое лично мнение за нея, а и не мисля, че ще съжалите след като затворите последната страница. Ако имате свободно време и се чудите, кое бързо четиво да подхванете - "Прикачен" несъмнено е вашата книга.

събота, 11 февруари 2017 г.

Will you be my valentine? (Fictional Boyfriends, Book+TV)


Сигурна съм, че огромна част от нас са романтици по душа. Да, винаги е хубаво да споделиш малко романтика с реален човек, реалният/та ти приятел/ка. Обаче като че ли винаги е по-сладко да се отдадеш на романтични моменти с твоите любими герои - било то от книги, филми, сериали и т.н. А ако сте като мен - фенгърл по душа - вероятно обичате да имате по много любови от книгите или малкия екран. Без да ви лъжа - моите са много, затова реших да ви споделя за някои от тях и как ме карат да се чувствам всеки път. Вероятно ще припознаете и себе си, особено ако някои от тези герои са любими и на вас. Подготвила съм няколко книжни и телевизионни герои, които ме карат да настръхвам и които обожавам. Определено бих си помечтала да видя всеки един от тях с букет рози на входната ми врата (независимо, че някои от тях спадат към света на злодеите). Започвам с книжните, а след това и малко за телевизионните. Споделете кои са вашите долу в коментарите. Нека да fangirl-ваме заедно!

Chaol
Предпочетох да не ги подреждам в класация, а просто свободно да си поговоря за всеки един от тях. Най-новата ми любов от света на книгите е Каол Уестфол от "Стъкленият трон". Все още не мога да съм напълно обвързана с героя, защото съм убедена, че ме очакват още стотици изненади с него, но според това, което прочетох в първата книга, мога да кажа без съмнение, че изпитвам много силни чувства към Каол. Харесва ми това, че е малко мрачен и затворен в себе си, но като омекне става очарователен и мил. Тези качества много ми приличат и на един друг прекалено любим герой, а именно Уил Херондейл от "Адски устройства". За него мога да говоря с часове. Мисля, че много от вас знаят какво е чувството да си чел и да познаваш такъв герой като Уил - неописуемо. Той е като буря, но в същото време и като спокойно небе, пълно със звезди и красота. Той е от онези герои, които ти влизат под кожата и остават там завинаги и няма да излъжа като кажа, че едва ли някога ще прочета за друг, който да ме кара да се чувствам като в лирична поема. Естествено няма как да обичаш Уил, без да обичаш и Джем Карстерс, който е толкова внимателен, мил и умее да свири на цигулка великолепно. Те двамата са наистина пълни противоположности, но всички знаем, че противоположностите се привличат. Точно заради това тази трилогия и този любовен триъгълник са толкова прекрасни - заради (а и не само заради това!) невероятните и уникални мъжки персонажи, не само в лицето на Уил и Джем, а и Хенри, Гидеон, Гейбриъл... Не мога да обсъждам ловци на сенки без да спомена още един, който всъщност не е никак добричък. Вероятно ще си кажете "Ама как така?" и сигурно ще съм една от много, много малкото, които си падат страшно много по него, но какво да се прави. Себастиан Моргенстърн. Един от най-страхотните злодеи и може би един от най-уникалните герои в света на Ловците на сенки. Разбира се, има още няколко от света на ловците, за които всяко момиче може да си мечтае. И тримата са различни по характери, но няма как да говориш за страхотни герои и да не включиш неописуемия Джейс Уейланд, сладкия и забавен Саймън Люис и галантния Марк Блекторн.

Carswell
Да те карат да се смееш и забавляваш е едно от качествата, които всеки мъж трябва да притежава, а вероятно, докато си намерим такъв, можем да се отдадем на четенето за герои, които притежават чувство за хумор. Такъв е капитан Карсуел Торн, който е най-чаровният герой от поредицата "Лунните хроники". Романтиката върви ръка за ръка с кралските особи. По филми, по книги, винаги принцовете са свързани с онази фраза "Чакам принца на белия кон". Е, тук принц Максън Шрийв не е точно на бял кон. Максън е истински джентълмен и се отнася с уважение към всички кандидатки в "Изборът". Точно заради това и се нарежда сред любимците ми. Като за финал на книжните герои, ще спомена трима, които винаги ще предпочитам около денят на влюбените. Говоря за Етиен, Крикет и Джош от трите романтични книги на Стефани Пъркинс. Етиен очарова с акцента си, с чувството си за хумор, с добрия си характер. Крикет винаги се държи мило, с уважение и е толкова чаровен, че без съмнение всички си падат по него. Джош е пък от онези романтичните творци, художници, които биха те накарали да настръхваш, докато четеш за тях.

Stiles
Тримата главни заподозрени, по които ми капят очите всеки път, докато гледам Teen Wolf, са Стайлс, Скот и Айзък (който за съжаление вече не е в сериала). Не само че се забавлявам до безкрай с тях, но и са толкова прекрасно очарователни, а и ако съм от тяхната банда винаги приятелството е на първо място, винаги биха направили всичко, за да спасят близките си от хилядите опасности в Бийкън Хилс. Докато съм още на свръхестествена вълна, ще спомена и някои вампири, защото знаете, че романтиката върви ръка за ръка и с тях, не само с принцовете. Така е тръгнало от ерата на "Здрач". За щастие, вампирите, които ще спомена, са от "Дневниците на вампира", а именно Деймън и Кол. Двамата си приличат по това, че и двамата са bad ass герои, но винаги момичето смекчава нещата. Двамата винаги са ми били любимци и не бих отказала да гледам сериал/филм само с тях двамата. Още един герой от същия сериал, по когото си падам, без значение, че е откачен убиец психопат, ама аз явно все по такива си падам, е Кай Паркър. Ако в някоя откачена фантазия имам шанс да го срещна, дори бих се омъжила за него, независимо, че има риск да ме убие, докато спя. Ще се жертвам. Последните трима са от онези супергерои, по които няма шанс да не си паднеш. Бари Алън - най-бързият човек на света, Оливър Куин - винаги оцеляващият и... Мон-Ел, онзи, който макар и да е малко егоист, има желание да промени себе си, а и е чаровен, което е в огромен плюс за него. Как да не си помечтаеш, че си героинята, в която са влюбени?

Имаше доста имена, които ми се искаше да спомена още, но трябваше да съкратя публикацията. Дори и така са много. Пожелавам ви една романтична година, независимо дали ще я прекарате с реално гадже или с няколко измислени... 

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Teen Wolf 6A Finale - Коментари и впечатления


Много дълго време умувах дали да направя публикация за финала на полусезона на Teen Wolf, тъй като блога ми е за книги и ако коментирам някой сериал, то той ще е Shadowhunters, защото се прави по поредица книги. Но понеже страшно много исках да обсъдя този финал, а и сезона и развитието на героите като цяло, реших, че от време на време ще си го позволявам. Ето сега наближава и самия финал, както и този на The Vampire Diaries, така че ще виждате някоя и друга публикация относно мнението ми за някои сериали. Дори направих специална страница в блога си, която ще е свързана с телевизията. Можете да я видите в лентата по-горе, вътре вече има четири (пет с тази) публикации. 

Публикацията съдържа спойлери!

Тема
Винаги досега сезоните са били с наистина интересна тема на развитие. И през всеки един сезон, сериалът ставаше все по-мрачен и по-мрачен. През шести сезон също са запазили страховитите моменти. Темата е свързана с призрачните ездачи. Може би някои от вас са ги чували и преди. Те са митични създания - идват с бурята и взимат душите на хората като буквално ги изтриват, сякаш никога не са съществували. Това е наистина интересна тема за сюжета. През всеки един епизод, аз бях на тръни. Кого ще вземат? Кой е следващият? Дали ще успеят? Дали ще ги спрат? Дали някой ще умре? Знаете как е. Задаваш си хиляди въпроси в очакване да видиш как всъщност ще се развият нещата и в каква посока ще се отразят случките от този полусезон в другия. Чувала бях за Дивия лов от европейския фолклор. Доколкото знам историите за тях произлизат от Германия. Честно да си призная научих доста за призрачните ездачи и от "Лейди Полунощ", където те бяха един от основните елементи и пряко свързани с героя на Марк Блекторн. В Teen Wolf обаче изглеждаха съвсем различно от това, което си бях представяла. Но наистина ми беше любопитно да видя как и дали ще успеят да се отърват от тях. Всъщност имах една теория, която може би не е толкова теория, а по-скоро самата истина, че въведоха Дивия лов в сериала и направиха така че Стайлс да бъде взет, понеже Дилън О'Браян претърпя инцидент на снимачната площадка на третия филм от поредицата "Лабиринтът". Та, предполагам, че просто са търсили начин да изкарат героя му от сериала за малко, докато актьорът се възстанови.

Злодеи
Злодеите в сериала винаги са от онези, които някак си не можеш да мразиш. Опитваш се, постигаш го до едно положение и от там нататък вече си пристрастен към всеки един от тях и искаш да ги виждаш все повече. Поне при мен беше така (като изключим Дарак, там историята беше от зле по-зле). В случая беше много добре замислено това как вмъкнаха героя на Дъглас още от финала на миналия сезон, след като ни показаха, че онзи човек, който държаха Докторите, е същият този, който ще влезе в ролята на злодея в шести сезон. Няма как да не спомена, че още в момента, в който показаха... сексапилния учител Гарет Дъглас, си помислих, че това шоу сякаш нарочно подбира всичките си актьори да изглеждат като фотомодели. В смисъл - няма нито един, който да не изглежда като такъв. Дъглас, чиято роля като нацист, лоуенменч (полулъв, полувълк), хранещ се с епифизната жлеза на жертвите си, определено се нарежда нагоре в класацията за най-добри злодеи през всичките сезони. 

Историята на Скот
Маккол е един от най-любимите ми герои в сериала (нарежда се на 4-то място след Питър, Стайлс и Айзък). А и не само това - той е главният герой като цяло. Сериалът е направен за него. Това е причината да се нарича Teen Wolf. Но ми липсва много от същността на този персонаж. Той е алфа, за Бога! Историята му трябва да продължи да се развива, трябва да е отдадена на това каква ще бъде следващата стъпка на капитана на отбора по лакрос. В шести сезон не видях нищо от Скот. Имах чувството през цялото време, че той е на заден план, че всеки друг герой върши повече работа от него. Сякаш го бяха забравили, буквално безполезен. Какво направи той през целия сезон? Дръпна един лост на влаковата линия с камшика на призрачен ездач и то само защото Малия му го подаде. Не! Имам нужда от Скот като алфа - да решава проблеми, да спасява близките си, да бъде това, което трябва да бъде, а и най-после искам да го видя в пълния смисъл на думата алфа, именно във вълча форма, също както Питър в първи сезон. Дано 6В да бъде повече отдаден на реалния главен герой на сериала.

Стидия
Не че нещо, но да видя тези двамата заедно е една от главните причини да следя Teen Wolf като цяло. Може да прозвучи странно, но още преди да започна да гледам сериала, което беше в началото на миналата година някъде, аз бях гледала фен видеа за тях двамата и как всички ги искаха заедно, а това ме накара и аз да искам да са заедно, дори без да знам за героите им и какво има между тях. А след като започнах да го следя, желанието ми се усили тройно. Стайлс и Лидия са едни от героите във всички сериали, които съм гледала, които имат химия, енергия, чувства и милиони фойерверки, прехвърчащи между тях. Във всяка една сцена с тях съм се молила да се случи нещо повече. Винаги си казвах, че един ден ще ни се върне за загубеното. След това дойде шести сезон и края на първия епизод, в който Стайлс буквално й призна чувствата си, преди да бъде взет от Лова. И през целия сезон ние ставахме свидетели на това, че Лидия реално е влюбена в него, не е само приятелска обич и т.н. А самият финал на полусезона ни донесе толкова радости и дългоочаквани моменти, за които аз като един фен не мога да опиша колко съм благодарна. Емоцията ми беше голяма.

Приятни, неприятни и неочаквани моменти
Понеже има само едно неприятно нещо, ще започна с него. През цялото време ми се набиваше на очи и ми беше адски неприятно да виждам тази връзка, сякаш нарочно ни я натрапваха през целия сезон. О, да, говоря за Лиъм и Хейдън. Харесвам Лиъм, винаги е било така. Но не ми харесва непрекъснато да се целуват с Хейдън и... не. Изобщо не ми беше интересно нищо около тяхната връзка. Едно от приятните неща в сезона, беше отново да се насладя на присъствието на Питър, макар и не във всеки епизод. Още от първи сезон страшно много го харесвам и мисля, че това е една от причините да задържат героя толкова дълго - защото се харесва на огромна част от аудиторията. Хубаво беше да видим малко и от връзката баща-дъщеря между него и Малия. Един от любимите ми моменти на шериф Стилински, пък беше как опитваше да върне спомените за сина си. А и най-после разбрахме истинското име на Стайлс (беше време!). Неочаквано за мен, започнах да харесвам Тео. Още от момента, в който се появи в сериала, аз буквално мразех този герой. Не можех да понасям да го гледам на малкия екран. Учудих се, че започнах да тая добри чувства към героя и вече нямам желание да го връщат под земята. Не мога да издържам повече, трябва да спомена най-неочакваното нещо, което се случи. Преди бях изцяло отдадена на идеята за шериф Стилински и мама Маккол, така Скот и Стайлс щяха да бъдат братя наистина и бла-бла... Вече не! Явно беше накъде отиват нещата още от началото на сезона, когато по някакъв начин започнаха да обвързват героите на Крис Арджънт и Мелиса Маккол, но аз съм изцяло на борда за това да се случи. Там има страст... наистина! А когато реално се случи с целувката, макар и да не го очаквах, бях адски доволна и удовлетворена. И като споменах думата "адски" се сетих за Периш. Неговият герой, подобно на този на Скот, изобщо не го усещах. Сякаш го нямаше. Искам повече да видя и от двамата.

Какво ще се случи?
Моите лични желания за 6В са да видя отново старата банда. По някакъв начин ми се иска да върнат поне някои от героите, ей така, за малко. Така ще успеем наистина да се сбогуваме със сериала и да почувстваме, че наистина е дошъл финалът. Не че искам да се повтарям за милионен път (както съм го казвала и в други публикации), но имам нужда да видя любимия ми Даниъл Шърман в ролята на Айзък отново. Искам отново да видя брилянтния Дерек Хейл, както и Алисън, дори това да означава да бъде в ретроспекция на момент, който не сме виждали. Не съм фен на Джаксън, но би ми станало приятно да го видя отново и да разбера накъде го е отвел вятърът. За втората част на сезона би било интересно, ако по някакъв начин успеят да съберат всички злодеи от всички сезони досега. Може и да прозвучи глупаво, щом са ги победили веднъж, защо им е да го правят отново, но само си помислете - Докторите, Дарак, Ногитсуне, ДЖЕРАРД, Дюкелиън... всички заедно колко готино би било. Предполагам, че ще измислят нещо съвсем друго, само дано да бъде епично, точно като за финал. Най-голямото ми желание е свързано с героя на Стайлс. Чува се, че най-вероятно няма да се завърне за 6В, а и самият край на 6А беше като едно сбогуване. Тъжно е, честно казано. Не искам остроумния и забавен Стайлс да напуска групата. 6А беше нещо съвсем различно без него и когато се върна, имах чувството, че душата на шоуто се е върнала. Е, в крайна сметка, ще трябва да почакаме до лятото, за да разберем! 

петък, 3 февруари 2017 г.

The Secret Life of a Book Blogger Tag


От известно време в блог обществото се върти този интересен таг и най-накрая дойде времето и аз да го направя. Бях тагната от Юлия и Кая да го направя, за което им благодаря. Аз реших да тагна Сю и Мели. :)

1. От колко време си блогър?
Официално от 10.02.2016 г., когато направих първия си блог Book Adventure. Той още съществува, защото в него има публикации, които ми се искаше да запазя, но вече не го използвам поради технически проблеми. А този блог започнах точно на 1-ви март миналата година. :)

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
Няма как да избягам от подобно нещо. На 22 съм, животът ми предстои да се променя. Имам планове, които са свързани с писането и книгите, така че по-скоро ми се ще да мисля как да усъвършенствам тази дейност, отколкото кога ще спра с нея.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?
Има си много положителни неща в това. На първо място, разбира се, е да изказваш мнението си по въпроси при това не само свързани с книгите. Аз лично харесвам това, че имам възможността да изкажа всичките си чувства, емоции, както и мнението си за героите, историята за определена книга или поредица и т.н. Но пък също така и обичам да публикувам някакви случайни размисли, които са минали през главата ми. А и ми е хубаво, когато виждам, че има хора, които са съгласни с мнението ми.

4. Кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?
Най-лошото за мен е малкото време. Когато седна да пиша в блога, обикновено го правя вечер, защото през деня ще съм я на лекции, я на някой изпит/практика, я на работа. Та, времето ми е доста ограничено. Ето, утре пак съм на изпит, но все пак намерих мъничко време за блога. И така си се опитвам да си открадвам малкото свободно време за четене или писане в блога. Тези две неща ме разнообразяват от безкрайното учене и работата.

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които ти харесват?
Съвсем кратко. Обикновено използвам гугъл, за да открия точно това, което ме интересува. Например, ако искам да открия наистина страхотна снимка на книги (като тези, които съм ползвала тук) пиша "book" и добавям "tumblr". И така търся снимки. Думичката tumblr присъства нон-стоп.

6. Кой е твоят book crush?
Любимият ми въпрос ever! Уил Херондейл, Джем Карстерс ("Адски устройства"), Себастиан Моргенстърн ("Реликвите на смъртните"), Карсуел Торн ("Лунните хроники"), Максън Шрийв ("Изборът"), Каол Уестфол ("Стъкленият трон") и т.н., и т.н.

7. Кой автор би желал да бъде в блога ти (като интервю, например)?
Касандра Клеър, Сара Дж. Маас, Вероника Рот, Джон Грийн и много други. :)

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
Обикновено съм в леглото и съм с пижамата.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
Просто сядам и пиша каквото ми е на сърце. Не ми е нужна подготовка.

10. Какво мислиш за book blogger-ската общност?
Мисля, че е наистина приятно да знам, че има толкова много момчета и момичета, които четат книги и имат желание да изказват мнението си в блог. Радвам се, че все повече хора се присъединяват към тази общност и съм щастлива, че и аз съм част от нея.

11. Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог?
Има няколко неща, които биха допринесли за постигането на успешен блог. На първо място, най-важното, е да имате желание. Ако няма желание, обикновено публикациите стават без смисъл, без вложено старание. Ако на някой читател не му се занимава с писането на ревюта в блог, просто да не го прави. Няма смисъл да си направи блог и да пише безсмислици само, защото доста други читатели го правят. На второ място - трябва да се поддържа, да се изготви система на публикуване, ако е нужно дори. Например аз тази година съм си поставила за цел да публикувам поне два или три пъти седмично. На трето място - трябва да има разнообразие. Например - един път ревю, на другия път - таг, на третия път нещо различно и интересно, което да грабне вниманието на хората. Или пък два пъти таг, две ревюта. Може да се направят най-различни комбинации. Важното е да е интересно. Успех на всеки, който ще се занимава с това начинание в бъдеще! :)

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Когато влезеш в книжарница...


Днес имах една непредвидена спирка, която ме направи изключително заредена с енергия. След като мина поредния изпит, а имах твърде много време до влака, реших да посетя една от книжарниците в Шумен. Тъй като в моя град няма книжарница (или поне няма такава, в която да продават книги), обикновено си купувам книжки от Варна или в повечето случаи от Шумен, когато ми се наложи да ходя до там. Та, днес се чудих какво да правя, за да убия време. Сетих се, че съм близо до книжарницата, която се намира малко по-нагоре от Руски паметник (шуменците би трябвало да я знаете). Влязох вътре и се загубих измежду стотиците заглавия. Книжарничката не е кой знае колко голяма, но е много приятна. Обикновено, когато посетя такова място, винаги излизам щастлива. Я заради обстановката, я заради новите попълнения, които съм успяла да си закупя. Но много рядко ми се беше случвало да загубя повече от час в разхождане из рафтовете. Имах чувството, че искам да си купя всички книги, които имаше там. 

Започнах разходката си от детските книжки - някои за четене с много картинки, други за оцветяване. Имаше много сладки книжки, на някои от които прочетох краткото резюме. Всичките бяха толкова шарени, че за момент ми се прииска отново да съм дете. След това минах към детската литература и макар повечето да съм ги чела в училище, просто погалих с пръсти книгите в знак на уважение. Все пак не се забравят класики като "Ян Бибиян", "Принцът и просякът", "Патиланци" или книжките с български народни приказки, както и любимите ми приказки на Ханс Кристиан Андерсен. След като излязох от дълбоките спомени от детството, се запътих към YA литературата. Имаше доста заглавия, които съм си маркирала за четене, но тъй като бях решила, че за в момента ще си закупя една определена книга, когато я видях просто я грабнах и продължих с разходката. Книгата беше "Двор от мъгла и ярост". Пообиколих и рафтовете с трилъри и ужаси. Трябва да призная, че макар да не съм фен, огромна част от книгите ми направиха впечатление. Заглавия на Стивън Кинг, Дейвид Балдачи, Дан Браун, Джон Гришам и други. Малко след като хубаво огледах, прочетох и дори препрочетох някои заглавия и резюмета на трилър литературата, се отправих към фентъзито. Отново имаше доста заглавия, които трябва да прочета, дори е наложително. За някои от вас може да е шок, за други - не, защото съм го споделяла и друг път, но не - аз не съм чела книгите за Хари Потър (като изключим първата, която прочетох в 3-4 клас, но не помня много). Да, тази година съм си го поставила за цел и веднага щом прочета книгите на Сара Дж. Маас, които ме чакат на рафта, малко по малко ще започна да се сдобивам със свое копие от романите от поредицата. И след като посрамих себе си с тази истина, минавам натам със следващите книги, които прегледах в книжарницата. Стигнах до класиките. Едни брилянтни заглавия ме гледаха от там. Не мога да ви опиша каква чест беше за мен да държа в ръцете си най-красивото издание на "Война и мир", което съм виждала. Естествено - разделено в два тома. С твърди червени корици, много приятни на допир. Още в мига, в който ги видях, очите ми останаха. Обещах си, че един ден ще се върна там и ще си купя и двата тома. А също и великолепното издание на "Железният светилник", който съм чела в училище. Бях в екстаз, докато държах книгата в ръцете си. 

Доста интересни книги си записах към TBR списъка. Надявам се, че ще имам достатъчно време през живота си, за да успея да се сдобия и да прочета колкото се може повече книги. Четенето е страст и начин на живот. А един ден се надявам да притежавам в дома си стая, пълна само с великолепия. 

понеделник, 30 януари 2017 г.

January Wrap Up & February TBR


До началото на новия месец има едва един ден. Тъй като уча за изпит едва ли ще прочета нещо странично през този ден, затова реших да си публикувам месечната равносметка, която е един много добър старт на годината. Този месец прочетох 7 книги - довърших поредица и започнах нови две. А и предвид факта колко малко време имам за четене, понеже имам за учене, мисля, че цифрата книги, които успях да прочета, е доста добра.

1-5. "Елитът", "Единствената", "И заживели щастливо", "Наследницата", "Короната" - Кийра Кас

Както казах, през началото на годината завърших поредицата "Изборът" на Кийра Кас. През края на миналата година изчетох първата книга, след това веднага започнах втората "Елитът", която завърших в началото на 2017-та. Продължението на поредицата много ми хареса, имаше емоции. Като цяло историята на Америка, Максън и Аспен ми стана много любима и с удоволствие прелиствах страниците. Дадох на втората книга 5/5*. В третата - "Единствената" не ми липсваше нищо. Не исках да откъсвам очи от книгата, дори и за миг. Финалът беше очакван, но прекрасен. Много харесах каква развръзка е написала Кас за героите си. За жалост имаше и тъжни моменти, които не очаквах, но след като си събрах мислите, смятам, че това е било най-доброто решение, което авторката е можела да вземе. Съответно дадох 5/5* отново. В "И заживели щастливо", която получи същият брой звезди, имаше няколко разказани истории. Обикновено много харесвам сборници с избрани моменти и неразказвани досега истории за живота на героите, от която и да е поредица. С това ме грабна и тази книга. В "Наследницата" и "Короната" действието се развиваше 20 години по-късно и главната героиня беше принцеса Идлин. Не харесах нейната история толкова, колкото тази на Америка. Въпреки това останах доволна от края й. Дадох на "Наследницата" 4/5*, а на "Короната" - 5/5*.


6. "Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии" - Рик Риърдън

Това беше една книга, която ме завладя още от самото й начало. Беше пълна с приключения, мистерии, забавни герои, а гръцката митология допринасяше, за да държи интереса ми запечатан измежду страниците. Без съмнение книгата си заслужи 5/5*.


7. "Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас

След като затворих книгата нямах никакви думи. Единственото, което направих, бе да я прегърна и да въздъхна "Ах, колко хубаво беше!". Останах очарована от героите и омагьосана от света. Поредицата предвещава да става още по-вълнуваща. Ще напиша ревю съвсем скоро, защото наистина имам какво да кажа. А междувременно ще спомена, че няма как да дам по-малко от 5/5*.        

Този месец съм много доволна от всички книги, които изчетох. Нямаше нито една слаба. Обикновено рядко се разочаровам от книга, защото винаги гледам положителното. Тук някои от книгите също си имаха недостатъци, но бяха толкова малки, че приятното ги засенчи. Месец февруари ще бъде един от най-тежките ми през тази година, защото имам три изпита още, а от 13-ти започвам държавната практика, която е 10 седмици. Следователно много по-малко време за четене. Все пак ще използвам дори и малкото свободно време, за да го запълня с книги. Та, не кроя грандиозни планове за четене през февруари. Желанието ми е да прочета засега следващите три книги от "Стъкленият трон", а дано имам време и за повече.

неделя, 29 януари 2017 г.

"Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии", Рик Риърдън


Когато за първи път чух за тази поредица преди много, много време все си мислех, че вероятно няма да ми допадне чак толкова. Но честно казано не знаех почти нищо за нея, освен че главният герой се казва Пърси Джаксън и е син на Посейдон. Малко по-късно обаче излезе филма и го гледах. Въпреки милионите критики, които получи, аз го харесах. След това излезе втория и историята беше същата - критики много, но на мен ми хареса. Все още обаче бях малко скептично настроена към книгите, защото всички казваха, че е за деца и т.н. и т.н. Но! Но! Не мога да ви опиша колко съм щастлива, че се докоснах до тази поредица. Започнах да чета и в един момент се усетих, че съм преполовила книгата. Беше ми изключително интересно, буквално помитах страниците една след друга. Всичко в книгата ме завладя - героите, историята, митовете. И трябва да ви кажа, че няма нищо общо с онова, което бях гледала! В един момент осъзнах защо бяха всички тези критики спрямо филма. Да ви призная и аз се ядосах малко, че са променили толкова много неща. Но сега съм тук да обсъдя книгата и фактът, че обикнах героите и хилядите приключения, които изживяха в тези 300 и няколко странички. Тръпна в очакване да мине сесията и да довърша останалите четири книжки.

Историята следва живота на 12-годишния Пърси Джаксън, който има дислексия. В обикновения си живот, той е проблемно дете, което сменя училищата, създава проблеми на учителите и никога не го свърта на едно място. Той живее с майка си и недодялания си доведен баща. Всичко в живота му е такова, докато един ден нещата се преобръщат в съвсем друга посока. Когато хлапето разбира, че е син на един от олимпийските богове. Честно казано това е една от най-любимите ми части в книгата - моментът, когато Пърси разбира, че всичко, което познава като обикновено момче е една илюзия. Персонажът му е изключително интересен. Никога досега не бях чела за главен герой, който е дете. Но ми беше изключително интересно и Пърси е много силно момче. Възхищавам му се. В опасност или не, той е страшно забавен и винаги защитава семейството и приятелите си. Наистина харесах силната връзка, която се заформи между него, Гроувър и Анабет. Тримата предвещават да бъдат (и вече станаха) един от любимите ми приятелски кръгове в книгите. Знаете... като онези, с които би ми се искало да преживяваме милиони приключения, да обикаляме из страната в търсене изгубени мълнии и да посетим подземното кралство... точно както се случи и в книгите. Представям си го, колко готино би било! Точно заради това нямам търпение да прочета и останалите книги. Искам да продължавам да си представям, че съм един от героите и че преживявам всички тези вълнуващи случки в лагера на нечистокръвните. Чувството е велико. Историята е велика. Никога преди не се бях вълнувала от гръцките митологии. Тази книга промени отношението ми. Мисля, че това е и едната причина поредицата да е създадена с толкова млади герои - за да може децата да започнат да я четат от 4-5-6 клас и междувременно да научат малко повече за боговете и митичните създания в гръцката митология. Но аз, като момиче на 22 години, бях изключително пометена от историята, като от виелица, и въобще не ми пука за колко годишни е определяна. Детска литература - дайте ми я насам! 

Обожавам Анабет! Тя се превърна в моя любимка още от първия момент, в който прочетох за нея. Нещо много силно ме привлече в героинята. Развълнувана бях във всеки един момент, в който четях за нея. Несъмнено се превърна в една от най-невероятните женски персонажи, за които съм чела. С нетърпение очаквам да разбера какво ще се случи с нея по-нататък. А и съм сигурна, че не съм била единствената, която е добила чувства към нея и Пърси от първата книга още. Гроувър също е един от героите, които несъмнено обикваш. Присъствието му внасяше много цвят и веселие в моментите. Много интересни ми бяха и наставниците им в лагера. Колкото и странен да е г-н Д., аз много харесах тази негова личност и съм се смяла страшно много всеки път, когато бъркаше името на Питър Джонсън... така де, Пърси Джаксън. 

Историята като цяло въобще не беше това, което очаквах. Всичко беше много повече! Имаше приключения, имаше динамика, имаше въпроси, които трябваше да се разрешат. Книгата беше прекрасно бягство от ежедневието. Всички онези моменти, които имаха героите, са незабравими. Персонажите ти стават любими и искаш да четеш все повече за тях. А действието на историята е толкова плавно и леко, че се чете с удоволствие и желание да прелистиш страницата колкото се може по-бързо, за да видиш какво се случва нататък. Няма по-приятно нещо от съчетанието на забавна и приключенска история с гръцка митология и купища митични създания. Вероятно има такива от вас, които все още не са започнали с четенето на поредицата. Не губете време! Поредицата на Рик Риърдън обещава да става все по-добра, а останалите му книги сигурно са повече от невероятни. Аз лично се радвам, че се въвлякох в този свят, защото не ми се излиза от него. Не му мислете, няма да съжалявате!