понеделник, 19 декември 2016 г.

❄ Blogmas #7: The Christmas Tag ❄


 Make my wish come true, all I want for Christmas is you!  

Колкото по-близо са празниците, толкова по-весело, топло и щастливо ми става настроението! Макар че последните няколко дни бях прекалено заета, днес реших да се отдам да един истински коледен Blogmas. Видях от Теди този коледен таг и реших, че няма да го подмина. Коледа е любимото ми време от годината, затова днес съм се посветила на коледни песни, филми, сладки и сега една коледна публикация. 

1. Кой е любимият ти коледен филм? 
Не искам да се повтарям от предишната публикация. Макар че са много, ето ТУК може да видите някои от тях.

2. В полунощ на Бъдни вечер ли отваряш подаръците или в коледната сутрин? 
Когато бях малка винаги очаквах коледната сутрин, за да си взема подаръка, не че преди това не претърсвах цялата къща, за да открия къде са го скрили нашите и да видя какъв е. Но сега, когато съм на 22 почти, вълнението е на Бъдни вечер, защото всички сядаме заедно, посрещаме коледарите (брат ми е един от тях), а подаръците са просто допълнение към вечерта.

3. Имаш ли любим коледен спомен? 
Не знам, честно казано. Не мога да определя някой като любим, защото Коледа, Бъдни вечер, Нова година винаги са ми навявали приятни спомени и ме карат да се усмихвам.

4. Какъв е любимият ти подарък? 
Нямам такъв. Дори и като малка винаги съм се радвала на подаръците, знаейки че са знак на обич и са направени от сърце, каквито и да са. В днешно време с родителите ми много рядко си правим подаръци по празниците, най-големият е когато сме заедно.

5. Любим коледен аромат? 
Когато изляза навън, независимо дали е валяло сняг или не, ми мирише на Коледа. Нямам представа как и по каква причина усещам този аромат, но всяка година по празниците, предимно вечер, като изляза на въздух и вдишам дълбоко усещам аромат на Коледа. Необяснимо, но факт.

6. Любима празнична храна? 
Е, няма да отричам, че на Бъдни вечер се наяждам за седмици напред. Всяка година! Много обичам всичко, което мама приготвя. С брат ми участваме в подготовката винаги. Любими са ми най-вече чушките с боб, предимно от тях си хапвам най-много, заедно със салата и питка. О, и лозови сърми!

7. В твоят дом имате ли традиции за Бъдни вечер? 
Ако от 3-4 години мога да го нарека традиция, ще го направя. Брат ми е коледар. Всяка година на Бъдни вечер, се събираме с майка ми, баща ми, баба ми, аз и двете ни кученца в малката битова стая зад къщата ни. Навсякъде е украсено с елха, играчки и лампички, а ние гледаме коледни предавания, хапваме и чакаме брат ми да дойде с останалите коледари, за да вкарат коледния дух точно по български у дома. Усещането е прекрасно!

8. Какъв е върхът на елхата ти? 
Звезда! Никога не съм харесвала онези другите върхове... дето даже не мога да им определя формата.

9. Като дете какъв беше подаръкът, който винаги искаше за Коледа, но никога не получаваше? 
Аз все още не съм го получила. От малка искам да вали сняг на Коледа. От както се помня, това ми е желанието и никога не се сбъдва.

10. Коя е най-добрата част от Коледа за теб? 
Топлината на камината, ароматът на сладки и всякакви други вкусотии, коледните лампички, цялото семейство да сме заедно... списъкът е огромен!

11. Истинско или изкуствено дръвче? 
Има много красиви изкуствени дръвчета. Не виждам защо трябва да унищожаваме истинските.

12. Даване на подаръци или получаване? 
Харесвам, когато получа подарък. Но усещането да подаря такъв и да видя усмивката на човека отсреща е неописуемо. Точно така се случи на коледния банкет на работа. Разменяхме си подаръците и когато аз получих своя се зарадвах. Но понеже изтеглих шефката и й купих много хубава рамка с място за три снимки и отгоре пише Family, сложих и една от снимките, на които сме целия (почти) персонал, когато й го подарих реакцията й беше безценна. Стана ми толкова топло на душата!

13. Добър ли си в опаковането на подаръци или по-скоро не? 
Последно опаковах тази въпросната рамка за снимка и се учудих колко добре се получи. Може би... средно положение, зависи от формата на подаръка.

14. Любима коледна песен? 
Много са. Колкото по-коледно, толкова по-добре. Ето три песнички за щастие.


❄❄❄


❄❄❄


сряда, 14 декември 2016 г.

❄ Blogmas #6: Favorite Christmas/Winter Movies ❄


Когато дойде това време от годината винаги ми става много топло и хубаво. Да си седна пред камината с книга в ръка или пък да се съберем цялото семейство пред телевизора и да гледаме поредния коледен филм, повечето, от които се повтарят ежегодно. Но дори и така няма как да ни писнат, защото вече е станало традиция да ги гледаме и Коледата без тях не би била същата. И поради тази причина в днешния Blogmas ще ви представя някои от филмите, които обичам да гледам през празничните дни. Дано ви дам идея за някой филм, ако случайно не сте го гледали.


Романтичните коледни филми винаги ми доставят такова приятно чувство, че започвам да мечтая. Всеки един от тези филми може да ви достави удоволствие по време на празниците, за това не губете време. Ако искате да преживеете няколко специални и различни истории в рамките на около 2 часа, Love Actually е точният филм. А ако искате да гледате малко по-комични романси, Surviving Christmas и Christmas in Boston са филмите за вас. Естествено и няма как да пропусна да ви споделя абсолютните кралски коледни романси в типичната принц-обикновено момиче връзка. A Royal Christmas и A Princess for Christmas са едни от любимите ми филми в този жанр и винаги оставам удовлетворена след като ги гледам.


Още четири филма, които гледам почти всяка година преди Коледа. Snow Queen е един от онези филми, които ги повтарят ежегодно. Обожавам факта, че филмът е правен по историята на Ханс Кристиан Андерсен, като малка много обичах да чета приказките му. Snow е типичният филм (има и втора част) за Коледа - елени, сняг, дядо Коледа... какво повече можем да искаме? Ghosts of Girlfriends Past наподобява историята на чичо Скрудж, на когото му се привидели три духа преди Коледа и го направили по-добър. А и с привкус на романтика и актьорската игра на перфектните Дженифър Гарнър и Матю Маконъхи филмът е повече от добър. Eight Below пък е от филмите, които се развиват в снежна обстановка и за това обичам да го гледам през декември. Филмът не е от най-леките, малко по-тежък е за гледане от останалите, но приятелството и силният дух са ключовите неща, които правят филма уникален.


Няма Коледа без малко анимации! Frozen мога да го гледам безброй пъти и няма да ми омръзне. Знам, че не точно коледен, но снегът и обстановката ме карат да се сгуша под одеялото с чаша топла напитка и да го гледам. Rise of the Guardians пък е един много интересен приключенски филм за вярата в героите, не само коледните, но и великденското зайче, Сънчо и феята на зъбките. The Polar Express и A Christmas Carol са анимациите, които миналата година гледах точно в деня на Бъдни вечер и ми оставиха много приятни чувства.


Като за финал няма как да пропусна да спомена вечните класики! Три от филмите, които са задължителният избор по време на празниците. Гледат се всяка година без пропускане. А лицето на Кевин ще продължаваме да го гледаме вечно по телевизията, по няколко пъти. 

неделя, 11 декември 2016 г.

❄ Blogmas #5: Ревю на "Изборът" от Кийра Кас ❄


35 момичета. 1 корона. Състезанието на живота започва.

"Изборът" е една увлекателна книга, която те кара да четеш, докато очите ти не започнат да капят от умора. Идеята на Кийра Кас е доста интересна всъщност. През цялото време имаш чувството, че гледаш риалити шоу, в което 35 момичета се борят за първото място. Ако трябва да дам мое заглавие на тази книга, според нещата, на които ми напомняше, най-вероятно ще бъде "Топ модели участват в Игрите на глада за спечелването на принц с добавка корона". Да, доста дълго заглавие. И като го казвам не се шегувам с творчеството на Кас, а й се възхищавам за наистина оригиналната история. През цялото време, докато четях, аз се въвличах в едни дълбоки спомени за мечтите ми като дете как един ден ще срещна принц и ще заживеем щастливо. Вероятно повечето от вас вече са чели тази книга, а аз съм една от последните, но умирах да изкажа мнението си за този свят, който отстрани може да изглежда пълен с блясък и кралски разкош, но всъщност е съчетан с много мрак и тъга.

Книгата проследява историята на младата Америка Сингър, която живее в семейство на петици, а тази каста е една от най-низшите в кастовата система. Тези касти, които са с цифра 1, 2 и 3 се считат за най-богатите и най-възвишените, 4, 5, 6, 7 са кастите, които не разполагат с много пари, а 8-ците са най-долната каста. Това е тъжно. Някак си да живееш в един такъв свят, в който хората те преценяват, според цифрата, която носиш, е ужасно. Не мога да си представя колко трагично би било, особено ако съм 5-ца, като Америка, на която не й е разрешено да обича човек с по-долна каста. Светът би бил по-страшен, отколкото е в момента. Но да се върнем на Америка. Първото нещо, което ми прави впечатление, е името й - тя е кръстена на страната Америка, а фамилията й е Сингър (англ. singer - певец) и всъщност тя наистина е певица. Колкото и нелепо да звучи, донякъде е и хитро измислено. Америка е една от най-земните героини. У нея ми харесва това, че не се самозабравя, знае много добре коя е и от къде идва, грижа я е за всичко, което се случва, не гледа коя натруфена рокля да си избере, това не я интересува. Борбен дух притежава това момиче. Такива героини харесвам и силно се надявам в следващите книги да бъде все такава. Ще ми достави наистина голямо удоволствие да чета за нея.
Разкъсваща се между чувствата си, Америка трябва да избира между Негово Височество, принцът на Илеа Максън Шрийв и чаровният и напорист Аспен Леджър. Лично аз, ако бях на нейно място, не знам как бих избрала. От една страна е Максън - толкова внимателен, мил и с такова прекрасно отношение към хората, около себе си. Той бързо се превърна в един от любимите ми герои, защото не само е умен и може да разсъждава с главата си, но и е здраво стъпил на земята и не е изгубил себе си сред хилядите проблеми, които му се трупат над главата. А от друга страна е Аспен. Към него имам малко смесени чувства. Не мога да кажа, че мразя героя му, но не мога да кажа и че ми е любим. Харесвам го, в това няма спор. Това, което не ми допадна в него, е че макар да е упорит и да иска да постигне целите си, понякога се държи така, сякаш не знае какво иска и това заключение за него си го направих след думите, които каза на Америка. Така моята топка е повече в полето на Максън. Но ако в следващите книги видя потенциал в героя на Аспен, силите ще се изравнят и тогава ми остава само да чета и да видя защо Америка е избрала накрая... този, който е избрала (знам кой, понеже спойлери навсякъде, но ми е интересно да знам как и защо е направила този избор).

Естествено книгата нямаше да е същата без 34-те останали момичета. Споменаха се толкова различни имена, някои, от които, вече ги забравих. Но помня тези, които си струва да бъдат запомнени. Винаги трябва да има по един, който да развали купона, в случая - Селест. Колкото и неприятна да е нейната личност, аз наистина имам интерес да видя до къде ще стигне тази героиня. Предполагам, че както във всяка приказка, където злодея умира, тук също ще й се случи нещо, което няма да е добре за нея, но ще почета и ще разбера. Останалите, които ми допаднаха бяха Крис и Марли. Просто героините са ми забавни и дано да получат своя щастлив край. Като изключим претендентките, останалите участници в книгата, които са много приятни, са Ан, Мари, Луси и сестрата на Америка Мей, която е същинско съкровище. А трите прислужнички на Америка са очарователни с всичката доброта, която таят в себе си.

Препоръчвам "Изборът" на всеки, който иска да се потопи в един свят, съчетаващ в себе си блясък, красота, кралски приеми и въобще всичко, което може да е свързано със света на принцесите, но и в същото време свят, пълен със страх и мрак. Тази книга не е само рокли и корони. В нея има и загадка, която трябва да бъде разрешена, и една война, която трябва да бъде спечелена. "Изборът" от Кийра Кас беше идеалното четиво за един скучен петък, а продължението на серията от книги обещава да бъде наистина добро. Най-хубавото предстои!


петък, 9 декември 2016 г.

❄ Blogmas #4: Memories about 8th of December ❄


Спомените са вечни. Създаваме ги, за да ги запазим в съзнанието си завинаги и един ден, когато остареем, да си спомняме за времената на прекрасни мигове, вълнуващи преживявания и хора, с някои от които може би един ден ще бъдем все още близки, но и с други, които отдавна ще са излезли от живота ни, но ние все още ще пазим спомена за тях. В днешния Blogmas няма да разказвам много неща и смятам публикацията да е по-кратка. Вчера беше осми декември. Както знаете - студентският празник. И противно на някои мнения - не, това не е повод да излезеш, да се напиеш и на следващия ден да не си спомняш нищо. Или както се е случвало на някои - да направят глупост, за която ще съжаляват дълго време. Не! Този празник може да бъде отпразнуван по много начини, не говоря за диващини, а за нормално събиране на колегите от курса, сладки приказки, малко танци и когато се събудиш на другата сутрин да се чувстваш бодър и да помниш миналата вечер. Реших днес на кратко да ви разкажа за последните ми четири празника през четирите години, в които съм студентка. 
Първата година, естествено, бях най-развълнувана, защото беше първият ми студентски празник. Жалкото беше, че бяхме само четири момичета от курса, а останалите бяха от други курсове, наши приятели. Беше страхотна вечер. Прекарахме си незабравимо и винаги ще помня онзи ден. Нямаше пиянски истории, нямаше глупости, за които да съжаляваме после. Забавлявахме се, смяхме се и след като се прибрахме по квартирите след дискотека се чувствахме превъзходно. Никога няма да забравя първия си 8-ми декември.
Втората година беше бегло копие на първата. Също бяхме малко хора, отново се забавлявахме и се смяхме. Само че бях започнала да губя желанието си да ходя по дискотеки. Дори този втори празник не ми се е запечатал така както първия. Липсваше му желанието и ентусиазъма от предходната година.
Когато станах трети курс, вече съвсем нямах желание да излизам по дискотеки. Дразнех се от целия този шум, който създаваха колегите ми, че щели да излизат еди коя си вечер и така щели да се напият, че да не помнят нищо. А аз това не го харесвах. Третият ми 8-ми декември го прекарах по възможно най-прекрасния начин и изобщо не съжалявам, че го избрах. Прекарах го у дома, в леглото, четейки книга, пиейки горещ шоколад. Малко по-късно си пуснах музика, а после гледах филм. Изпитвах блаженство.
Тази година възнамерявах да прекарам празника по същия начин. Но когато се събрахме момичетата от моята група и те ме навиха да празнуваме в Шумен, не се противих, защото това е последната ни година и няма да ми се отдаде възможност да празнувам отново. Дори бях много развълнувана, че ще се съберем, ще си поговорим, ще се посмеем. Така и стана. Беше много приятно. И въпреки че се прибрах в 01:00 часа и станах в 10:00, се чувствах супер бодра и изобщо не ми се спеше. Това е за мен да си изкараш хубаво и да запаметиш приятните мигове за години напред.

Надявам се, че на всички студенти, които четете това, празникът ви е бил също толкова приятен и запомнящ се! Това исках да споделя в днешния Blogmas. Приятна вечер и не забравяйте да се усмихвате! ♥

сряда, 7 декември 2016 г.

❄Blogmas #3: Shopping therapy and one crazy Christmas tree❄


23:10. Това е часът, в който слушам коледния албум на Майкъл Бубле и започвам да пиша за третия ден от Blogmas. В момента съм толкова развълнувана, че дори ми се губят от мисълта повечето от нещата, които исках да напиша днес. Защо съм развълнувана ли? Не е кой знае каква причината - утре е 8-ми декември. Да, студентският празник. Но няма да говоря повече за него, защото съм решила, че той ще ми е темата за Blogmas за утре. Ето издадох ви кратък спойлер, ха-ха. Както и да е, развълнувана съм, защото не съм празнувала отдавна и не съм излизала да си купя нещо по-официално от времето, в което по Земята още е имало динозаври. Та, днес ходих до Варна и освен дълга разходка, с приятелката ми си направихме и шопинг терапия. 
Започна се с едно дълго обикаляне из магазините. Трябва да си призная, че стане ли дума за купуване на дрехи, аз съм най-трудният и най-капризният човек, който може да съществува. Разбирам майка ми, когато казва, че не желае да тръгне по магазините с мен. Просто аз единственото нещо, което правя, е да влизам от магазин в магазин, да гледам отгоре-отгоре и да казвам, че не мога да си намеря нищо. Странното е, че това е само когато тръгна да си избирам нещо официално за по-празнични случаи. Стане ли дума за ежедневно облекло, само докато вляза в магазина и вече съм си харесала поне пет неща. Днес обаче издирвах нещо като за студентски празник. До последно бях решила, че ще си търся каквото и да е, само да е цвят бордо. Вманиачила съм се напоследък по този цвят. Та, влязохме в един магазин, след това във втори, в трети, в четвърти... няма и няма. Накрая отидохме на пазара, там има един търговски център с много магазини за дрехи, обувки, чанти и т.н. Казах на дружката ми да не ме пуска да изляза навън без да съм си купила нещо. Смешното беше, че тя толкова сериозно си влезе в ролята, че буквално насила ме накара да облека една черна кожена рокля до коляното. Няма да ви опиша колко щастлива бях, че веднага след като я облякох, огледах се и си казах, че въобще няма да търся друго. Беше любов от... е, втори поглед, защото не я харесах на закачалката. В крайна сметка излязох весела от търговския център. 
След това приятелката ми ме накара да влезем в онези... всичко по един лев магазинчета. Само дето на колене не й паднах да не ме вкарва в този магазин. Познавам се аз, влизам, за да разгледам и излизам с поне пет безсмислени и ненужни неща. Този път не беше изключение. Понеже се шегувахме, че на работа ще работим с еленски коледни рога, реших, че ще купя две такива диадеми за мен и колежката ми. Да ме пита някой защо ми беше да ги купувам. Отделно купих магнитче дядо Коледа за хладилник, което е абсолютно от "голяма полза" за кухнята. Но поне купих коледни салфетки за предстоящите празници. Много бяхме интересни двете с приятелчето ми. Правихме си снимки и се смяхме. Снимахме катедралата, часовника, новата реставрирана сграда (и трите на снимката). А приятелката ми дори ме накара да я снимам и отзад за фон да се вижда катедралата. Странно и смешно беше едновременно, защото се чувствахме като туристи в град, който посещаваме много често. 
Голямата разходка приключи към 3 без нещо. От Варна директно слязох на хижите, за да отида на работа. Заварих колегите ми да украсяват огромното дърво до входа с коледни лампички. Ще излъжа, ако кажа, че не се смях като луда, когато се стъмни и ги включиха. Това беше най-странно украсеното коледно дръвче. Знам, че са се постарали колегите и са се катерили ужасно високо, за да окачат лампичките, но като го гледаш от далече прилича все едно от долу са метнали един светещ маркуч и където се улови. Ха-ха. Така се смяхме, че чак коремите ни заболяха. И докато си се бяхме загледали в дървото, на мен ужасно много ми заприлича на съзвездие, заради формата. Шефката реши да кръстим съзвездието на ресторанта и да сложим една табела на входа. Посмяхме си се доста.
С това приключва и днешният ден от Blogmas. Денят беше много забавен и с нетърпение очаквам следващите дни. Има 8 минути до полунощ, така че това беше от мен, аз отивам да гледам 4-ти епизод на Teen Wolf, а вие не забравяйте да се усмихвате! ♥



вторник, 6 декември 2016 г.

❄ Blogmas #2: Travel adventures ❄


45 минути преди полунощ е. Ще излъжа, ако кажа, че денят ми не беше дълъг. Всъщност това ми е един от най-дългите дни през изминалите седмици. В момента имам чувството, че клепачите ми тежат и адски много им се иска вече да се затворят за 9-10 часа. Но не мога просто така да си легна, знаейки, че имам какво да разкажа и да го напиша в блога си като втори ден от Blogmas. 
Денят започна с уморителното ставане. Честно, това ранно ставане някой ден ще ме убие. Ако някой ми предложи едномесечна ваканция на Бахамите, родителите ми ще чуят само трясъка от външната врата и колеленцата на огромния ми куфар. Толкова съм се изморила последно време с лекции, практики и работа, че свърши ли тази последна година, заслужено ще си взема една огромна почивка. Та понеже днес беше един от онези дни, в които от университета отивам директно на работа, реших, че няма нищо лошо в това да ви споделя как протича един мой такъв ден. Хич не е лесно ще си кажете след като прочетете, ама ето... причинявам си го почти ежедневно.
Естествено след тежкото надигане от леглото, тръгнах с кола от Белослав към Шумен. Около час път по магистралата, при това сутрешно време, всеки бърза за някъде. И колежката, с която пътувам (шофьорчето), редовно се вбесява от несъвестни шофьори и тяхното безразсъдно каране. Ама не го разбирам аз това да тръгнеш от една точка към друга и да караш така сякаш се намираш в поредната част на "Бързи и яростни". Както и да е. Стигнахме до Шумен и не че ми се иска да говоря против шуменците като шофьори, ама просто такова каране не съм виждала другаде. Единият излиза без да даде мигач, другият прави невиждани за човечеството маневри, третият тръгва да те изпреварва, а насреща му идва камион. Откачена работа. Не че съм шофьор, ама всеки ден по пътищата и аз им съчувствам на ония, дето искат да стигнат живи и здрави до крайната си точка.
Малко по-късно след поредните няколко часа в университета, реших, че ще пътувам с влак на обратно. Това, което най-много обичам да правя във влака, е да си чета на спокойствие. Обикновено гледам да седна в купе при хора, които мълчат. Предимно при жени на възраст, които си четат вестник. Та и аз така да си почета малко. Е, да ама този път не ми се получи! Седнаха в купето при мен едни шумни девойки. То голям смях и кикотене беше. Главата ме заболя. Сложих си слушалките и реших, че явно не ми е било писано да чета във влака днес. До Провадия бях с тапи на ушите и усилена музика. Слязоха шумните момиченца и се пренесох в сладко четене в следващия половин час. 
Гадното при влаковете е, че ако спрат да изчакват друг влак, всичките ти планове отиват по дяволите. Заради 5 минути, може да ти се обърка цялата схема, която си навързал. А аз понеже съм по схемите, планът ми беше да се кача на влака, той пристига в 16:00, имам точно 10 минути време спокойно да ида до ферибота, да мина от другата страна на канала и баща ми да ме закара до работа. Е, да, ама нещата пак не ми се получиха. Естествено влакът направи 15 минути закъснение и ми се наложи да хвана следващия ферибот, при което закъснях с 10 минути за работа. Общо взето се оказва голямо приключение това моето ежедневно пътуване. Но поне е забавно и събирам повече спомени от времето, когато съм била студентка. Честно, ако някой ми беше казал, че четвъртата година (най-трудната при това) ще уча и ще работя едновременно и ще гоня влак и ферибот, а времето ще ми е изчислено до последната минута, на 100 % нямаше да му повярвам и най-вероятно щях да му се засмея насреща.

Това беше на кратко за пътуването по линията Белослав-Шумен. Редовно е, така че до края на Blogmas може да имам някоя много по-интересна случка от влака за разказване. Досега такива случаи съм имала, че ако започна да ги разказвам всичките, няма да ми стигне една седмица да изпиша всичко. Така е, четири години по влакове, преживяваш милиони случки и срещаш най-различни и странни образи. 

Blogmas за днес свършва тук, а вие не забравяйте да се усмихвате! И честит имен ден на всички празнуващи днес! ♥

понеделник, 5 декември 2016 г.

❄ Blogmas #1: Smells like Christmas ❄


Да се включа в Blogmas е едно от най-интересните неща, които мога да сторя този месец. Вече е 5 декември, знам, че се включвам 5 дни по-късно, но реших да изчакам да мине и последната ми практика за този семестър, за да имам повече време за щуротии. Всъщност не бях сигурна дали да се включа, но влизам в интернет и съм напълно затрупана от Blogmas и Vlogmas публикации и видеа, което ме амбицира страшно много и аз да разпръсна радостта из блога си като го обсипя с публикации през коледния месец. Щастлива съм, че отново пиша... доживях. Както съм го споменавала милиони пъти, последна година съм в университета и никак не е лесно, както ми го описваха познати. На моменти ми е идвало да си ударя главата в стената, ама така силно, че да ми се свършат мъките. Но спокойно, всичко минава. Ето защо ми е нужна глътка въздух и цял месец писане в блога!

Ще започна първия си Blogmas като ви споделя, че имам доста идеи за публикации. Въпреки че в последно време бях съвсем откачила поради факта, че музата ми се беше изгубила и буквално се мъчеше, докато не си пробие път обратно. Хубавото е, че от към от снимки съм решила да ви затрупам. Обещавам, че няма да си смуча от пръстите какво да пиша. Ако нямам нищо за писане, ще пропусна деня. Но за щастие за сега имам доста идеи, така че може и да ви се сторя досадна, но аз ще бъда повече от щастлива да споделя всички щури неща, които ми се случват през декември. Като за начало на Blogmas нямаше по-подобаващо заглавие от това да ми мирише на Коледа. Навсякъде вече е или украсено, или в процес на украсяване за предстоящите празници. А и миризмата на самия въздух напомня на Коледа. Излизам навън и вдишвам силно. Толкова е приятно усещането, когато празниците чукат на вратата.
Днешният ден беше ден за творчество. Макар че още от вчера съм се включила във вълната коледна украса. Днес реших да украся коледното дръвче у дома. Трябваше да направя нещо с почивния си ден, за да го оползотворя както си му е редът. Отидох до един от ония магазини, дето им викат "Всичко по левче", макар и нищо да не е по левче. Имаше едни прекрасни малки дървени играчки за елха във формата на еленчета, ангели, дядо Коледа, елхички, шейна, влакче и т.н. Бяха очарователни и нямаше как да пропусна, независимо, че цената хич не отговаряше на левче. Тази година реших да не правя шарения и кич, а по-семпла елха в класическото червено, златисто и бяло. Затова купих червени и златисти топки, два бели гирлянда и използвах златната звезда от миналата година и няколко панделки, които намерих вкъщи. Украсих я и мисля, че се получи добре, макар че страшно много ме дразни формата на самата елха. Колкото и да се опитвах да я наглася да стои горе-долу широка в долния край и да става все по-тънка, докато не стигне до върха, някак си не ми се получи. В крайна сметка, за да й придам още по-завършен вид сложих под нея някои коледни сувенири, които са ми подарявали през годините.
Вчера работилничката на дядо Коледа се беше преместила на мястото, където работя. С колегите се бяхме развихрили да украсим залата. Не успях да уловя хубави кадри, за което се извинявам. На снимките никак не изглежда коледно и красиво, както е на живо. Но беше изключително забавно, беше ни обзел коледен дух и не спирахме да се смеем. Аз по принцип все си казвам, че съм с две леви ръце. Снощи обаче така се бях ентусиазирала, че съвсем забравих за двете леви. Рисунката на дядо Коледа, която виждате, аз я нарисувах с маркери върху голямото светещо табло. Е, не е перфектен, но като за моите умения се получи! Арката над бялата врата беше без нито една играчка по нея, само клони. Реших, че ще се получи хубаво, ако я украся, и наистина се оказах права. Като цяло тези дни ме е обзел коледния дух и пръскам радост и творчество, където ида. 

И след коледното настроение е време за университетско. Уж започнах с хилядите протоколи и портфолиа, които подготвям, а само се чудя с какво по-приятно нещо да се захвана. Но ето че му се видя края на първия Blogmas пост, така че се връщам към ученето. 

Целувки на всички и не забравяйте да се усмихвате! ♥

четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Топ 5 ТВ герои, които трябва да се съберат този сезон! (+Hello again!)


Здравейте! От толкова много време не съм влизала в блога. Не защото не исках, а защото времето ми за каквото и да е извън работа и учение е повече от ограничено. Не съм спряла да чета, разбира се, но просто се отдалечих от почти всякакви уеб сайтове. Днес обаче имах желание да се върна към старите си навици, исках да напиша нещо в блога. Смятам да го правя вече всяка седмица, по една публикация. Така ще вдъхна живот на блога отново. Тазседмичната публикация ще бъде като мини класация на тв герои/двойки, които задължително трябва да се съберат или да бъдат отново заедно в новите сезони на сериалите, които следя. И за да ви покажа точно защо трябва да бъдат заедно, ще ви споделя по едно клипче. Дано ви хареса публикацията и ако искате да споделите кои са вашите любимци, направете го в коментарите. Ще се радвам да прочета и ще ми е приятно да видя, че все още има кой да чете публикациите ми. Enjoy! 😊

1. Стайлс Стилински и Лидия Мартин


С настъпването на шестия, последен сезон на Teen Wolf все повече се убеждавам, че Джеф Дейвис трябва да събере тези двамата. След като снощи изгледах първи епизод (и за малко не се разплаках накрая) вече съм милиони пъти по-убедена в това. Между тях има такива силни чувства, в смисъл, дори и да не са двойка, хората пред малките екрани чувстват толкова много любов, приятелство и емоционалност между тях. Личи си как милиони чувства прехвърчат във въздуха около тях и това ни кара да ги обичаме. Вчерашният епизод даде горе-долу добър старт за Стидия, а пък до края на сезона ще се молим желанието ни да бъде удовлетворено. 

2. Кара Денвърс и Мон-Ел


Преди няколко месеца, като един върл фен на супергероите на DC, реших да изгледам първи сезон на Супергърл. Не бях кой знае колко впечатлена. Но след като CW купиха правата за сериала, втори сезон се превърна в нещо съвсем различно. Нови и по-интересни случки, истории и герои се появиха. А също и един специален герой, който ми стана любим още дори преди да го видя в сериала. Проста причина - обожавам Крис Ууд и като разбрах, че ще участва знаех, че независимо каква роля ще играе, ще бъде перфектен. И когато свързаха толкова силно героя му с този на Кара се зарадвах много. Между тях има такава енергия, карат ме да се усмихвам и да се смея през цялото време, нямат една скучна сцена. С нетърпение очаквам да видя нещо повече от приятелство между тях, просто ще бъде епично.

3. Сара Ланс и Ленард Снарт


Да, знам, знам. Невъзможно е, поради милион очевидни причини за хората, които гледат сериала. Но не мога ли да си помечтая? Че нищо от случилото се накрая на първи сезон не истина? Харесвах ги двамата и по отделно, и заедно... е, поне за петте секунди, в които можех да кажа, че са заедно. Но се виждаше страст в очите им, точно заради това и си спечелиха толкова фенове. Смело мога да кажа, че заради тях започнах да следя сериала. Жалко за последствията, но си остават любимците ми и мога да си помечтая, че в един момент нещата ще се променят и наистина ще ги видя заедно.

4. Деймън Салватор и Елена Гилбърт


Каквото и да кажа под тази точка просто ще бъде повече от излишно. Вероятно много от вас са гледали или все още гледат сериала. Знаете кои са Деймън и Елена и колко силни чувства има между тях - от Земята до Луната и обратно. Всичко, което искам, е просто да приключат последния сезон на сериала, както си му е реда, за да може те двамата да са щастливи отново.

5. Оливър Куин и Фелисити Смоук


Толкова  много чувства и емоции преживях, следейки историята на тези двамата. Обичах ги, по едно време ги мразех, не исках да са заедно, мразих нея, мразих него (не, излъгах, него не съм го мразила), но в края на всичко, двамата просто трябва да бъдат заедно. Преживяха толкова много неща и загубиха толкова много важни хора от живота си. Гледайки ги сега, всеки поел по различен път, се чувствам като в началото, когато исках страшно много да бъдат заедно. И когато дойде края на сериала, дано всичко да приключи по най-правилния начин. Аз ще си седя и ще се надявам този сезон отново да видя онези искри помежду им.

Това беше от мен. Ще се включа скоро с още нещо, но този път свързано с книгите!

петък, 2 септември 2016 г.

Историята на едно незабравимо лято и... още нещо

Здравей ти там, който четеш тази публикация! В нея ще срещнеш лятната история, на едно момиче, което имаше доста трудности в началото, но накрая ги преодоля - забавлява се, усмихваше се, общуваше и... дори се влюби. Споменавала съм не веднъж, че съм мечтателка, а да имам възможността да разкажа за едно вълнуващо и емоционално лято ме прави истински щастлива, защото едно е да си мечтаеш за него и съвсем друго да го почувстваш като тръпка, минаваща по кожата ти. Днес започнах да чета "Летни дни и летни нощи" и прочетох едва първия разказ (на Лий Бардуго), но емоцията все още ме държи. Историята ме вдъхнови да изпиша в няколко реда какво преживях аз това лято. Хем ще упражня писателските си умения, хем се надявам написаното да ви докосне, така както ви докосва една любовна история в романите на любимите ви писатели. А ако идеята ви харесва - разкажете и вие за вашето лято под формата на публикация в блога ви, оставете ми линк, за да прочета и да почувствам емоцията ви... така както се надявам и вие да усетите моята, четейки следващите редове. 

Денят беше 10-ти юни. Усещането беше типичното за едно момиче, което ще пристъпи към нещо ново, а именно новото работно място, начело с нови хора и нова обстановка. Това беше третото лято, в което реших, че ще работя и ще си изкарам пари за себе си. Очакванията ми бяха съвсем нормални - не очаквах нищо кой знае какво. Не мислех, че ще открия хора, с които да си остана близка, не мислех, че ще преживея безброй положителни и отрицателни моменти, не мислех, че ще срещна човек, когото да желая да виждам всеки ден и да ми липсва, когато не е наоколо. Да, ама ето че всичко, което в онзи ден си мислех, че няма да ми се случи, всъщност се случи и аз не мога да бъда по-благодарна на съдбата, че ми вдъхна кураж да не се отказвам от тази работа, както си мислех. Лятната работа винаги е свързана с много емоции и много преживявания, но никога лятото не е еднакво. Нали знаете - всяко едно си има своята история...
В първия месец не се случваше нищо, което да ме задържи там. През цялото време обмислях кога да си пусна молбата за напускане, пресмятах дни, чудех се кога, кога, кога... И така и все си отлагах. Нямах желание да бъда там. Не беше от работата. Беше от хората. Погаждах се с някои от тях, другите ми изглеждаха надменни, държаха се грубо и просто сякаш нито те, нито аз имахме желание да седнем и да си поговорим, за да ни е приятно да работим заедно. Но нали знаете, че всяко начало е трудно. След като измина този месец и малко по малко започнах да се отпускам, а и колегите ми се отпускаха пред мен - общувахме, шегувахме се и времето започна да минава по-леко и по-приятно.
В началото на юли се появи на работа едно ново момиче. С нея веднага си допаднахме. Сближихме се, започнахме да си споделяме всичко, да си говорим непрекъснато. Доставяше ни удоволствие да работим заедно. Тя беше абсолютно щура откачалка. И приемайте го буквално, но като го казвам го правя по най-милия възможен начин. Съвсем скоро се сближихме и с другите - онези, които в началото се държаха дръпнато. Станахме един задружен екип, а дори и като едно семейство - прекарвахме дните си заедно и искрено се забавлявахме. Бяхме като малки идиотчета - кой от кой по-луд. Непрекъснато се шегувахме, непрекъснато вършехме щури неща, не се подчинявахме на заповедите и макар това да влудяваше нашите отговорнички, имах чувството, че ако има един начин и те ще започнат да се държат по същия детски и непринуден начин, по който се държахме останалите. Няма да забравя забавните ни моменти, в които нямахме работа - скачахме на огромния надуваем батут, пускахме писмо в бутилка в езерото (на бележката бяхме написали имената си и по един идиотски прякор за всеки) или пък просто пеехме и се смеехме. Просто всеки един от нас допринесе, за да може останалите да почувстваме тръпката от това да споделяме всеки един момент заедно. 
В началото на август дойде на работа ТОЙ. Въпросното момче... Дори не знам как да го опиша. Винаги първото впечатление на човек е от външния вид на някого, та съвсем нормално беше и аз да се загледам в новия колега. На пръв поглед изглеждаше симпатичен, но не съм се влюбила в него веднага след като го видях. В началото беше малко притеснен, но започна да идва при нас и на третия ден, в който видя, че ние го приемаме като част от това, което сме там, а именно приятели, той се отпусна и започна да се държи приятелски с всички. До един момент, в който вече започнах да се улавям как се заглеждам за дълго в него, как като го чуя да се смее и душата ми се стопляше, защото смехът му е прекрасен. На моменти се усещах как се дразня, ако обръща прекалено внимание на някоя от другите ми колежки, но тази мисъл я отхвърлях веднага, защото знаех, че той така си се държеше - приятелски с всички. Аз също имах възможността да разбера, че не е лошо момче, не е женкар, не сваля всяка, до която се докосне... Просто едно мило момче, което се стреми да е приятел с всички.

В последната вечер, последния ден от месец август, шефката реши да ни направи подобаващо изпращане. На повечето 31.08 им беше последния работен ден, дори и на мен... Но още вчера се обадих да кажа, че ще ходя да работя през уикендите, докато има работа и докато не свърши сезонът. Та, тази последната вечер беше най-невероятната нощ през цялото лято. В 23:00 ресторантът затвори, хората си отидоха и диджеят, който шефката ни беше повикала започна да пуска музика. Всички седнахме около огромната маса, пихме по нещо, а след половин час вече бяхме на дансинга и танцувахме. Час по-късно на мен ми хрумна изключително "умната" идея да бутна бележка на диджея с надпис "Пусни нещо хубаво за колегата, по когото си падах... Ама тайно. :) ". Той веднага ме пита дали да каже, че е от мен, но аз го помолих да не го прави и след малко той пусна Bailando на Енрике Иглесиас и прочете бележката. Моментално всички започнаха да се споглеждат и да се чудят какво се случва, нима е имало подобно нещо между някои хора от персонала. Накрая на вечерта, когато музиката спря и всички се събрахме около масата, шефката каза всеки да каже по нещо за прекараното лято. Така и направихме. Всеки сподели какво му е харесало, какво не е и какво ще му липсва. Когато дойде моят ред, аз се усмихнах, споделих някои от щурите неща, които направихме това лято, за да ги накарам да се разсмеят и се получи. След това казах, че ги обичам и тези, които си тръгват, и тези, които остават. А за финал се обърнах към диджея и го помолих да прочете бележката ми пред всички. Не казах за кого е, но в залата имаше четири момчета - две си имат приятелки, а третият е доста по-голям от мен. Остана само ТОЙ и знам, че не е толкова глупав, че да не разбере, че говорех за него. Но поне ще го виждам през уикендите и ще се надявам на нещо повече от приятелство...

Ето как мина моето лято. Беше пълно с емоции, незабравими мигове и преживявания, които няма да забравя. Прекарах прекрасни дни с хората, които ме заобикаляха. В началото може и да не ги познавах, но сега мога да направя пълна характеристика за всеки един човек, работещ в онзи ресторант, намиращ се по пътя за Варна. Надявам се да сте имали времето и търпението да прочетете лятната ми история. Дано ви е накарала да се усмихнете на моменти, така както кара мен. Надявам се не съм ви досадила. И ако желаете да споделите вашето лятно преживяване в блога си, направете го и не забравяйте да ми изпратите линк в коментарите. А съвсем скоро ще се завърна с ревю на "Летни дни и летни нощи". Лека вечер, драги читатели! ♥

вторник, 2 август 2016 г.

Летните терзания на един читател


Здравейте отново на всички онези, които ме следяха преди да изчезна за почти два месеца!
Мина страшно дълго време откакто не съм писала нищичко в блога. Реших, че е крайно време вече да започна да се възвръщам към старите си навици. Истината е, че да работиш през лятото не е толкова лесно, колкото повечето мислят. Свободното ти време е ограничено, а ако си прекалено изморен го прекарваш в спане или дрямка пред телевизора. А на мен, като читател, свободното време ми беше необходимо. Вече два месеца се опитвам да прочета две книги, а не се получава. Започнах "Двор от рози и бодли" точно два или три дни след започването на работа, но толкова ми беше уморено всяка вечер като се прибирах, че просто нямах желание за нищо друго, освен да се наспя. А на другия ден се грабвах отново и отивах на работа. Преди месец може би започнах "Уинтър", но ситуацията беше същата - никакво време за четене. Умората убива всяко едно желание за правене на каквото и да е. Оставаше ми един единствен почивен ден през седмицата, в който мога да хвана книжката и да прочета нещо. Днес е един от тези дни и мога да кажа с усмивка, че напреднах в четенето на "Уинтър" и се моля да мога да я завърша до края на месец август, когато всъщност ще приключа и с лятната работа. А от там нататък смятам да се впусна в лудо наваксване, за да мога да си изкарам един сполучлив месец септември и накрая да мога да ви се похваля с поне 10 прочетени книжки.

Бях си обещала, че смятам да си купя доста книжки това лято. В процес на купуване съм. Надявам се да успея да си спазя обещанието към себе си. Офертите от издателствата са уникални и нямам търпение да се възползвам малко по малко. С настъпването на месец септември ще отделя един цял пост, за да ви се похваля с какви книжни красоти успях да се сдобия!

До тогава пожелавам на всички чудесен месец август, изпълнен с четене и лятно забавление! :) ♥

петък, 10 юни 2016 г.

10 съвета и ситуации, които може да ви се случат по време на първата лятна (и не само) работа


Да започнеш работа на ново място, с нови хора, винаги е някак неловко през първите дни. Аз лично това лято работя за трети път, откакто съм завършила. Обикновено една студентка, като мен, може да си намери работа за лятото да сервира в заведение или да е на бар, а може би и зад каса. Аз съм работила и зад каса, и като сервитьор, така че десетте съвета и ситуации, които съм вписала, са вдъхновени от тези две работи. А и това лято, предполагам, че и сред вас ще има хора, които искат да спестят малко пари и най-вече да не скучаят. Особено, ако ви е първа работа, може и да ви се случат подобни случки. Надявам се да ви бъде интересно!

1. Нищо не е такова, каквото изглежда.
Ако сте посетили мястото, просто за оглед и за подаване на документи, да речем, като започнете със самата работа няма да е така, както си мислите, че ще бъде. Ако да гледате как бъдещите ви колеги си вършат работата ви се струва лесно - не, не е толкова лесно, колкото изглежда. Естествено, зависи от мястото, но работата си е работа и навлизането в нея е трудно. Но като му схванеш цаката се получава.

2. Сформиране на приятелства.
За човек като мен, който е малко по-срамежлив, е по-трудно да се опознаете с хората. Трябва да имате в предвид, че хората, с които ще работите, се познават и са свикнали да са по-открехнати и отпуснати един с друг, сякаш са семейство. От първия ден няма как да се сприятелите с всички и на моменти ще свършите сам на някоя маса, чудейки се кого да заговорите и какво да кажете (освен, ако не сте перфектни в общуването, но дори и тогава има неудобни моменти, ако сте обкръжени само с непознати).

3. Обучението.
Винаги се случват неудобни ситуации, докато вашият колега ви обучава. Трябва да сте въоръжени с железни нерви, защото когато няма работа, единственото, което ще правите, е да ходите като муха без глава напред-назад и да следвате колегата по дирите. Понякога се случва така да ходиш отзаде му, че да се блъснеш в него, а вярвайте, няма да е толкова смешно, колкото изглежда.


4. Общуването с клиенти.
"Добър ден! Какво ще обичате?" е репликата, която ще ви е изписана на челото, дори и само да се усмихнете на човека. Те знаят какво ще ги питате и понякога директно изреждат какво желаят. Някои диктуват бързо, така че трябва и вие да сте бързи при записването на поръчката (при положение, че работите в заведение). А понякога ви връщат по сто пъти за едното нищо. Има всякакви хора, но дори и да са неприятни, усмивката и любезността са задължителни, иначе няма да получите номер 5, който е...

5. Бакшиши и заплащане.
Относно оставянето на бакшиши, особено по морето, когато тече сезонът, е добре дошло за вашия джоб. Има доста щедри хора, които оставят прилична сума пари за доброто обслужване, но има и такива, които си искат рестото до последната стотинка (дори и да са 2 или 3 стотинки). По този начин си набавяте една приятна сума отгоре към заплащането, а няма нищо по-хубаво от изкарани пари с вашия собствен труд.

6. При скука, намери си работа.
Ако искате да се набиете на око и да ви харесат, намерете си нещо за вършене, когато нямате работа. Когато управителите и шефовете видят, че имате желание за работа, те ще си създадат добро мнение за вас. Ако се случва така че само да стоите на едно място, понякога не го приемат за добър знак. Но много зависи на какъв шеф ще попаднете.

7. Шефове и управители.
Има безброй примери за такива личности. Всеки един е различен сам по себе си. Аз съм попадала на два вида - добрите и лошите. При лошите няма стоене на едно място, ако те видят, че стоиш, веднага ще ти намерят какво да правиш. Винаги имайте едно на ум, когато се запознавате с шефовете. Аз, например, бях работила при човек, когото знаех какъв е, но все пак си мълчах и си вършех работата. При добрите шефове е по-хубаво да се работи. Те също правят забележки, но не ти крещят и не се държат нагло, също са и разбрани и винаги са насреща, за да помогнат. 


8. Гафовете.
Без тях е невъзможно. На мен са ми се случвали такива смешни гафове, че до ден днешен като се сетя и ми става смешно. Например, ако работите като сервитьори, трябва да внимавате колко неща слагате на таблата. Не се насилвайте, може да се върнете и два пъти. Аз бях изсипала студената наливна бира върху един мъж, добре че човекът по бански беше и после можеше да се цопне в морето. Случва се също и да ви стресне някое куче на клиент, а вие да хвърлите таблата от страх (визирам себе си). Случва се и да изнесете грешна поръчка, а също и да маркирате грешно на компютъра. Ако работите в кухня, винаги внимавайте къде стъпвате, защото се случва да се подхлъзнете и да паднете и да се олеете с храна. Гафове безброй, но остават хубави спомени, на които след работа да се смеете с колегите, докато ги обсъждате.

9. Натовареният график.
Понякога се случва така че не ви остава свободно време. Особено през лятото, когато е един натоварен сезон, туристите плъзват, а вие работите и работите. Но това, което можете да направите в такива моменти е просто да не им обръщате внимание и да мислите за това как да си вършите работата. Амбиция е също и да мислите, че бихте си купили нещо много хубаво с изкараните с труд пари. Но ако работите сред приятен и забавен колектив, натовареният график няма да се усеща.

10. Забавлявайте се!
Особено ако работите през лятото. Да се забавляваш е най-важното. Ако сте сред млади хора, ако се шегувате и ви е весело, работата върви отлично. Също така се сприятелявате и ставате като едно семейство. Моята първа работа беше точно такава - преди и след работа бях с колегите и станахме задружни, дори и живеехме заедно тях три месеца (бяхме на бунгала по морето), а така забавлението е тройно. Създайте си едно незабравимо лято!

Пожелавам успех на всеки от вас, който ще работи за първи път през летния сезон, дано да намерите нови приятели и да си създадете едно лято, пълно със забавления! Надявам се, че и нещата, които споделих, биха помогнали на някого. :)

четвъртък, 9 юни 2016 г.

"Самодива" - Краси Зуркова (+ впечатления от авторката)


Теодора Славин пристига в Принстън за първата си година на обучение. Сама в непозната страна и далеч от семейството си в България, тя всячески се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят – колкото неустоим, толкова и опасен. В този свят, изтъкан от неуловими сенки, старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите – красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота й завинаги... ако съумее да приеме факта, че мъртъв не винаги означава изчезнал и любовта не винаги разграничава двете.


"Самодива" беше една книга, която ме накара да я харесвам, защото в себе си преплиташе интересния гръцки мит за Орфей и части от българския фолклор. Самодивите. Самият факт, че имаме възможността да четем нещо българско, при това написано по толкова лиричен и приятен за четене начин, ни кара да се гордеем, че сме една националност с тази изключително талантлива авторка Краси Зуркова. Тя е създала един свят на мистерии и легенди, които ни грабват и ни карат да тръпнем в очакване с всяка една страница.

Мисля, че най-напред трябва да обясня защо съм дала само 2,5 звезди на книгата в Goodreads. Не че не харесах историята, напротив. Силно, силно съм впечатлена от начина, по който Краси Зуркова ни е предала всичко, което е искала да ни предаде. Фактът, че използва български мотиви и че героинята й е типичното българско момиче, ме накара да харесвам книгата много повече, отколкото си мислех. Първите 100 страници бяха великолепно описани. Митовете, фолклорът, музиката. Всичко беше едно прекрасно вълшебство, от което едвам се откъсвах. Но от там нататък дойдоха множество проблеми, които постепенно се отразиха и на оценката, която мислех, че ще дам на книгата. За една книга, в която има любовен триъгълник и двама мъже, в които феновете би трябвало да се влюбят, аз не останах с такива чувства след прочита. Всъщност всичко беше наопаки. Бях чела десетки мнения за книгата. Имаше много положителни, а и доста отрицателни. За това си изградих една основа и реших, че няма да се подвеждам от мненията на хората, а ще я прочета и ще си създам свое собствено. И всичко се случи. Прочетох книгата и прословутите братя, за които бях слушала толкова много, не ме впечатлиха и не ме накараха да се влюбя в тях, както са накарали много други момичета. 

Но ще кажа първо за главната героиня, а именно Теа. Тя е наистина специална героиня. Точно по нашенски, момичето носи онази българска красота и онзи характер, който е присъщ на една истинска българка. У нея аз видях истински плам, доброта, амбициозност и желание за успех, не само в музикалната й кариера, но и в разследването, което предприема с встъпването си в Принстън. Да, тя преживява някои спънки, но е напълно нормално, след като е далеч от дома и плува в чужди води. Забелязах това, че макар и да се опитваше да не бъде в сянката на сестра си и да не следва нейните стъпки, тя въпреки това го правеше. Това, което не разбирах у Теа, е защо тя изпитваше такова желание да бъде с единия от братята - Рис. В смисъл, че той се държеше по начин, който не ми харесваше, не харесвах отношенията между тях, които се случиха прекалено бързо. Рис се държеше така все едно Теа е негова собственост, а в следващия миг й казваше, че иска тя да бъде неговото момиче, нещо, което един мъж не би казал. Все пак Рис е около 30-годишен, а се държеше като разгневен тийнейджър. Не ми хареса това. Аз съм на мнение, че един мъж трябва да показва характер, особено след като вече е зрял. А характер в него не видях, не харесах героя. Другото, което ме притесняваше, беше огромната разлика в годините на двамата. Това са си повече от 10 години, а тя е само на 18. Някак ненормално ми се струваше. С по-малкия брат Джейк нещата бяха малко по-спокойни. Не мога да кажа, че ми стана любимец, но клонеше малко повече към типа мъжки персонажи, които харесвам. Той също беше потаен като брат си и държанието му също беше малко настоятелно, не колкото на Рис, но все пак на моменти ме дразнеше. Въпреки това, предпочитам повече Джейк и щеше да ми бъде много по-приятно, ако той присъстваше в по-голямата част, а не Рис.

Като цяло проблемът ми беше в любовната част. Останалото беше вълшебство и красота. Митовете, фолклора, българските части, които авторката споменаваше, като например храната или какво се прави и какво не в България, а в Америка го правят по друг начин. Хареса ми това сравнение с двете страни и ми харесаха реакциите на някои герои. След като книгата е отчасти биография на авторката, тя очевидно е преживяла множество от тези странни разговори, на които аз лично се насладих и ми стана много приятно да ги прочета. Бих препоръчала на всеки да прочете книгата. Не само, защото е от български автор, но и защото преплита в себе си мистерии, около една тайна, която е съчетана с митове и фолклор, а това съм сигурна ще се хареса на много хора. Силно се надявам мнението ми да не се е отразило на никой, който едва сега ще започва с четенето на книгата. Все пак това е само едно мнение, а вашето би било различно. Знаете - разни хора, разни идеали. Прочетете я, няма да съжалите! "Самодива" наистина ще внесе магия в ежедневието ви.

Няколко думи за Краси Зуркова:
Искам да споделя впечатлението си от тази изключително лъчезарна, усмихната, мила и весела личност. Авторката на "Самодива" много ми допадна. Срещнах я на представянето на книгата й във Варна на 1-ви юни, при това реших да отида в последния момент. Харесах страшно много начинът, по който говореше. Българка, учила в Принстън и Харвард, която в момента е адвокат и пише книги, е похвално. Силните ми аплодисменти за успеха, който е постигнала в живота си. Искаше ми се страшно много да имам възможността да й задам няколко въпроса и да си поговоря с нея. За жалост нямах този късмет, но въпреки това слушах с интерес презентацията на книгата й и как тя я представи. Благодаря й много за пожеланието, което ми написа като автограф в книгата. Пожелавам й много скоро да има възможността да публикува втората (и последна) книга от "Самодива", а занапред още множество написани книги. 

неделя, 5 юни 2016 г.

A to Z Bookish Survey


Благодаря на Памела за тага!

A като Author: Автор, от когото имаш най-много книги.
Касандра Клеър. Имам трилогията "Адски устройства", поредицата "Реликвите на смъртните" и книгата "Хрониките на Магнус Бейн. (Edit: + "Лейди Полунощ", пропуснала съм да напиша нея!)

B като Best: Най-доброто продължение някога.
"Принц с часовников механизъм" - много силно продължение!

C като Curently Reading: Коя книга четеш в момента?
"Самодива" - Краси Зуркова. Малко съм я зарязала в момента, но като ми мине изпитът утре ще я довърша.

D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка, докато четеш?
Не съм много по пиенето, докато чета. Само шише с вода си имам до мен. Но понякога си правя чай или горещ шоколад. 

E като E-reader or Physical Book: Предпочиташ да четеш книжни или електронни книги?
Хартиен вариант на книга харесвам повече. Но чета и електронни.

F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията?
Не съм в гимназия, но и да бях, а дори и сега... по всяко време бих излизала с Уил Херондейл.

G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/на, че си ѝ дал/а шанс?
"Академия за вампири". Беше хубава, скоро ще прочета и останалите.

Източник

H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу?
Определих я като бижу в ревюто, което ѝ написах, и това е "Лейди Полунощ".

I като Important: Важен момент в живота ти на читател.
Предполагам, че това място - блогът ми. Благодарение на него мога да изказвам всичко, което ми е на сърце, след прочита на някоя книга. А и е хубаво, че съм в общество с толкова приятни хора, които обичат книгите, също като мен.

J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а.
"Заедно на път" - Сара Десен.

K като Kinds of Books You Won't Read: Какви литературни жанрове не четеш?
Хоръри. Страх ме е, признавам. Дори и при най-малката страхотия в книга, филм или каквото и да е друго, после не мога да спя.

L като Longest Book You've Read: Коя е най-дългата книга, която си чел/а?
"Лейди Полунощ" мисля е най-дългата, около 650 страници.

M като Major Book Hangover Because of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза?
След "Крес" се чувствах презаредена. Беше страхотна! 

N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш?
Имам шест рафта, но само три от тях са пълни... засега.

O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж?
Да. Наскоро препрочетох "Предани" от Вероника Рот.

P като Preffered Place to Read: Къде обичаш да четеш?
В леглото ми е най-удобно.

Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you've read: Цитат от книга, който те вдъхновява.
"Life is a book and there are a thousand pages I have not yet read." - "Принцеса с часовников механизъм", Касандра Клеър. ♥

Източник

R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател?
Че нямам достатъчно време за четене.

S като Series You Started and Need to Finish (all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края?
"ХАРИ ПОТЪР"! Това лято ще се случи независимо на хартиен или електронен носител.

T като Three of You're All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги.
1. "Принцеса с часовников механизъм"; 2. "Крес"; 3. "Гневът и зората".

U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...
Герои от мъжки пол с черна коса, сини или сиви очи и уникален характер, събиращ в себе си хумор, сарказъм и доброта.

V като Very Excited for This Release More Than All the Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение?
Чакам да пуснат на български втората книга от "Гневът и зората", както и двете книги към "Лунните хроники".

W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик?
Правя си изводи от първите страници, че не ми харесва, а после се оказва, че книгата е страхотна.

X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27-мата книга на най-горния ти рафт, започвайки от ляво надясно.
"Град на паднали ангели" - Касандра Клеър. 

Y като Your Latest Book Purchise: Коя е последната книга, която си купи?
"Заедно на път" от Сара Десен беше на оферта от 4 лв. и нямаше как да пропусна.

Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/на до късно?
Почти всяка, защото предимно чета вечер. Но най-най-късно съм си лягала благодарение на трилогията "Адски устройства".

Аз ще тагна всеки, който иска да направи тага. :) ♥

вторник, 31 май 2016 г.

Some random music tag


Привет на всички! Тази вечер, като никой път, слушам музика. При това вече от доста време. Много рядко ми се случва да съм сама у дома и да си пусна музика. Обикновено чета книга или гледам филм. Днес, обаче ми е музикално и нямаше как да пропусна да го отбележа с един таг, който преди време видях в блога на Теди.

1. Последната песен, която чу.
Аз съм огромен фен на творчеството на Графа. Той е любимият ми български изпълнител и тъкмо сега ми се слушаше негова музика. Това е последната, която чух.


2. Любима група.
И аз, подобно на Теди, преди слушах множество групи. В момента най-любимата ми е Maroon 5, но харесвам също Imagine Dragons, Coldplay и Backstreet Boys.

3. Любим самостоятелен изпълнител.
Ed Sheeran, Beyonce, Christina Aguilera, Taylor Swift, Charlie Puth, Adele, Графа и вероятно още някой, за когото не се сещам сега.

4. Любим албум.
"X" - Ed Sheeran.

5. Твоята guilty pleasure песен.
Въобще не харесвам тази изпълнителка, но винаги съм казвала, че тази песен ми харесва. Вината е в мой приятел, който ме зариби по нея преди години.


6. Песен, която си мразел, но сега харесваш.
Още една изпънителка, която не ми е любима. Поради тази причина не харесвах нито една нейна песен. Но след време започнах да харесвам единствено тази.


7. Песен, която си харесвал, но сега мразиш.
Не мисля, че има такава. Ако харесам някоя песен, винаги ми е приятно да я чуя отново.

8. Песен, с която си израснал.
Имаше доста песнички, които харесвах като малка. Но не мога да определя някоя, с която да съм израснала.

9. Първият албум, който си купи.
Не си купувам албуми. Предпочитам да си ги свалям от нета или да ги слушам онлайн.

10. Албум, който си намерил случайно, но обичаш.
Не съм сигурна дали мога да кажа, че го обичам. Но преди години, когато изгря групата One Direction, случайно попаднах на първия им албум. След време, обаче ми омръзна и от тогава не слушам тази група.

11. Любима песен на чужд език.
Много, много харесвам песни на испански. Това е една от любимите ми.


12. Песен от годината, в която си роден.
Много любима песен!


13. Песен от любимия ти музикален жанр.


14. Най-надценена песен.


15. Песен, която би препоръчал на всеки.
Всеки човек си има различен вкус, по принцип. Но класиката си е класика и аз лично много, много обичам тази песен.


16. Песен, която ти напомня за определено събитие.
Не харесвам тази песен, но имам един незабравим спомен, който се случи, докато звучеше тя.


17. Песен, на която винаги пееш.
Пея на всички песни, които слушам.

18. Любима песен от саундтрак.
Обожавам поредицата "Бързи и яростни". Тази песен просто ми стопля душата и ме натъжава едновременно всеки път.


19. Любима бавна песен.
Открадвам отговора на Теди.


20. Любима бърза песен.


21. Любима песен в момента.


22. Любима песен на всички времена.
Ако някой ме пита защо това ми е любимата песен на всички времена, не знам какво да му отговоря. Един ден, когато излезе, просто я чух и ми хареса толкова много, че до ден днешен, макар и да я слушам на годината най-много два пъти, все още настръхвам.


Наистина се надявам да ви е допаднал избора ми на песни в този така дълъг таг. Ако някой има желание да го направи, да се чувства тагнат.

♫♥♫