вторник, 8 март 2016 г.

Животът такъв, какъвто го познавам #1: Аз, мечтателят

   Здравейте на всички, които четете това!
   Тази вечер възнамерявах да напиша ревю на книгата, която завърших днес. Но се случи нещо, което ме накара да осъзная колко неща съм видяла, колко неща съм искала да направя, но не съм успяла. Дойде ми вдъхновението и идеята да правя поне веднъж на седмица или две публикация за нещата от живота, видени през моите очи и осъзнати по моя начин на мислене. Заглавието на тези публикации ще бъде "Животът такъв, какъвто го познавам". Имам поне десетина идеи на този етап, които така и не съм успяла да изкажа никъде. Чудех се с коя да започна - дали приятелство, дали страхове, дали за тормоза в училище, но накрая реших, че просто ще започна със себе си - такава, каквато съм.
Източник
   Аз не съм някое специално момиче, вече жена, което да има всичко в живота си или което да е получило всичко, за което е жадувало и желало през своите 21 години. Не. Аз съм обикновена мечтателка. Още от малка никога не съм искала да бъда принцеса или супергероиня, подобна на Жената котка или дори женска версия на Супермен, аз просто исках, когато порасна от мен да стане човек. Както всяко дете и аз исках да имам хубава професия. Понякога казвах, че искам да съм певица, друг път казвах, че искам да се занимавам с театър и да почувствам сцената под краката си. Но винаги на първо място беше човечността. Сега като се замисля, вероятно заради своята доброта и скромност, малко по-късно през живота си бях подложена на тормоз в училище. Не бях от готините хлапета, не се вписвах при тях, но тази тема ще обсъдя друг път.
   С течение на годините, аз все още си бях същия този мечтател. Винаги съм искала да обикалям из света. Обичах пътуванията и дори малките екскурзии, от училище или с родителите ми, за мен бяха обикаляне из света, защото никога не бях посещавала тези места друг път. Това си беше чисто ново приключение. През повечето време пътувах (и все още го правя) със семейството си, защото по екскурзиите от училище винаги ходеха готините хлапета, а - както споменах вече - аз не бях от тях. Светът, откриващ се пред мен, по време на тези почивки, беше най-прекрасното нещо. Обикаляла бях само из България, но всеки път усещах, че това е сбъдната мечта, защото не всеки може да си го позволи. А когато отидох в Турция миналата година, тогава се чувствах нервна, но и развълнувана, че макар и за малко отивам на място, където хората водят съвсем друг живот. Преживяването беше незабравимо.
Източник
   Аз, мечтателят, от страна на творчеството, бях доста изобретателна. Когато бях на около 13, започнах да творя разкази в главата си, които дори бяха повече случки, които желаех да се случат, мечти ги наречете дори. Може да ви се стори странно или откачено, но вечер преди да си легна винаги си разказвах истории, които ми се искаше да бъдат реалност. Какво да направя, някой хора броят овце, а аз се приспивах с фантазии. Ще излъжа, ако кажа, че не го правя и до сега. Беше изключително забавно да си представям себе си като актриса на театралната сцена, по-късно през живота си си създавах ситуации с момчето, което харесвах, а сега просто си съчинявам разни неща, които ми се иска да напиша в тетрадката си или тук в блога, откакто го започнах. Беше забавно да градя светове в главата си.
   Когато бях на 16, започнах да създавам фантазиите си под формата на разкази с известни личности, които публикувах във Vbox7. Сега като се замисля, това беше моят начин да пиша, моят начин да създавам една илюзия, която да направи феновете на дадената личност щастливи. Тази ми мания не продължи дълго. Осъзнах, че такива истории, по-добре изглеждат в главата ми, независимо, че имаше доста хора, които ги четяха, включително и брат ми, който беше фен №1.
Източник
   С навършването на пълнолетие, много неща в живота ми се промениха - изгубих дългогодишно приятелство, разбрах, че има хора, които само се преструват на приятели, а и все още бях под жестоко напрежение с някои от съучениците си. В един момент просто спрях да мечтая. И тогава дойде промяната - последната учебна година преди завършването (но и за училище ще си говорим в отделна тема). От тази година нататък ми се случваха все приятни неща - нови хора, нов живот, ново начало. Мечтателят в мен се завърна.
   И ето ме днес - няколко години по-късно... Успях да сбъдна мечтата си да стъпя на сцена и да играя както аз си знам, да се вживея в роля (това беше етюд, поставен ни от университета, където представяхме кратка пиеса "Пепеляшка" и аз бях феята-кръстница), дори се вживях в ролята на режисьор и помогнах на колегите ми за ролите. Беше незабравимо. Естествено изживях неща, за някои от които съжалявам, че се стекоха по лош път, а за други съм щастлива. Има много други неща, които ми предстоят, но вдигам гордо глава и продължавам. Пък и какво знам аз - аз съм просто един мечтател в опаковката на жена.

6 коментара:

  1. Постът ти много ми харесва и с радост ще прочета и други подобни ако продължиш с идеята си. Успех с бъдещите мечите... :)
    П.П. Честит 8 март.!

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасен пост и страхотно хрумване! Беше интересно да науча нещичко за теб и бих се радвала на повече подобни публикации. Честит 8 март! :3

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря много, момичета! Честит празник и на вас! Бъдете щастливи! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Съжалявай само за веща, които не си направила. Всичко друго е опит и ти ще ставаш все по-силна с тях. Чудесна идея и очаквам другите подобни постове! А на теб ти желая повече дързост, за да правиш нещата, които искаш и обичаш :)

    ОтговорИзтриване
  5. Не знам как стана това, но поста ти ми вдъхна надежда и ми става много приятно да го чета. Докато го четох осъзнах, че по някои неща си приличаме (обичам да пътувам, не съм от готините, и аз се приспивам с фантазии). Пускай повече такива, защото идеята ти е прекрасна :))

    ОтговорИзтриване