четвъртък, 9 юни 2016 г.

"Самодива" - Краси Зуркова (+ впечатления от авторката)


Теодора Славин пристига в Принстън за първата си година на обучение. Сама в непозната страна и далеч от семейството си в България, тя всячески се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят – колкото неустоим, толкова и опасен. В този свят, изтъкан от неуловими сенки, старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите – красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота й завинаги... ако съумее да приеме факта, че мъртъв не винаги означава изчезнал и любовта не винаги разграничава двете.


"Самодива" беше една книга, която ме накара да я харесвам, защото в себе си преплиташе интересния гръцки мит за Орфей и части от българския фолклор. Самодивите. Самият факт, че имаме възможността да четем нещо българско, при това написано по толкова лиричен и приятен за четене начин, ни кара да се гордеем, че сме една националност с тази изключително талантлива авторка Краси Зуркова. Тя е създала един свят на мистерии и легенди, които ни грабват и ни карат да тръпнем в очакване с всяка една страница.

Мисля, че най-напред трябва да обясня защо съм дала само 2,5 звезди на книгата в Goodreads. Не че не харесах историята, напротив. Силно, силно съм впечатлена от начина, по който Краси Зуркова ни е предала всичко, което е искала да ни предаде. Фактът, че използва български мотиви и че героинята й е типичното българско момиче, ме накара да харесвам книгата много повече, отколкото си мислех. Първите 100 страници бяха великолепно описани. Митовете, фолклорът, музиката. Всичко беше едно прекрасно вълшебство, от което едвам се откъсвах. Но от там нататък дойдоха множество проблеми, които постепенно се отразиха и на оценката, която мислех, че ще дам на книгата. За една книга, в която има любовен триъгълник и двама мъже, в които феновете би трябвало да се влюбят, аз не останах с такива чувства след прочита. Всъщност всичко беше наопаки. Бях чела десетки мнения за книгата. Имаше много положителни, а и доста отрицателни. За това си изградих една основа и реших, че няма да се подвеждам от мненията на хората, а ще я прочета и ще си създам свое собствено. И всичко се случи. Прочетох книгата и прословутите братя, за които бях слушала толкова много, не ме впечатлиха и не ме накараха да се влюбя в тях, както са накарали много други момичета. 

Но ще кажа първо за главната героиня, а именно Теа. Тя е наистина специална героиня. Точно по нашенски, момичето носи онази българска красота и онзи характер, който е присъщ на една истинска българка. У нея аз видях истински плам, доброта, амбициозност и желание за успех, не само в музикалната й кариера, но и в разследването, което предприема с встъпването си в Принстън. Да, тя преживява някои спънки, но е напълно нормално, след като е далеч от дома и плува в чужди води. Забелязах това, че макар и да се опитваше да не бъде в сянката на сестра си и да не следва нейните стъпки, тя въпреки това го правеше. Това, което не разбирах у Теа, е защо тя изпитваше такова желание да бъде с единия от братята - Рис. В смисъл, че той се държеше по начин, който не ми харесваше, не харесвах отношенията между тях, които се случиха прекалено бързо. Рис се държеше така все едно Теа е негова собственост, а в следващия миг й казваше, че иска тя да бъде неговото момиче, нещо, което един мъж не би казал. Все пак Рис е около 30-годишен, а се държеше като разгневен тийнейджър. Не ми хареса това. Аз съм на мнение, че един мъж трябва да показва характер, особено след като вече е зрял. А характер в него не видях, не харесах героя. Другото, което ме притесняваше, беше огромната разлика в годините на двамата. Това са си повече от 10 години, а тя е само на 18. Някак ненормално ми се струваше. С по-малкия брат Джейк нещата бяха малко по-спокойни. Не мога да кажа, че ми стана любимец, но клонеше малко повече към типа мъжки персонажи, които харесвам. Той също беше потаен като брат си и държанието му също беше малко настоятелно, не колкото на Рис, но все пак на моменти ме дразнеше. Въпреки това, предпочитам повече Джейк и щеше да ми бъде много по-приятно, ако той присъстваше в по-голямата част, а не Рис.

Като цяло проблемът ми беше в любовната част. Останалото беше вълшебство и красота. Митовете, фолклора, българските части, които авторката споменаваше, като например храната или какво се прави и какво не в България, а в Америка го правят по друг начин. Хареса ми това сравнение с двете страни и ми харесаха реакциите на някои герои. След като книгата е отчасти биография на авторката, тя очевидно е преживяла множество от тези странни разговори, на които аз лично се насладих и ми стана много приятно да ги прочета. Бих препоръчала на всеки да прочете книгата. Не само, защото е от български автор, но и защото преплита в себе си мистерии, около една тайна, която е съчетана с митове и фолклор, а това съм сигурна ще се хареса на много хора. Силно се надявам мнението ми да не се е отразило на никой, който едва сега ще започва с четенето на книгата. Все пак това е само едно мнение, а вашето би било различно. Знаете - разни хора, разни идеали. Прочетете я, няма да съжалите! "Самодива" наистина ще внесе магия в ежедневието ви.

Няколко думи за Краси Зуркова:
Искам да споделя впечатлението си от тази изключително лъчезарна, усмихната, мила и весела личност. Авторката на "Самодива" много ми допадна. Срещнах я на представянето на книгата й във Варна на 1-ви юни, при това реших да отида в последния момент. Харесах страшно много начинът, по който говореше. Българка, учила в Принстън и Харвард, която в момента е адвокат и пише книги, е похвално. Силните ми аплодисменти за успеха, който е постигнала в живота си. Искаше ми се страшно много да имам възможността да й задам няколко въпроса и да си поговоря с нея. За жалост нямах този късмет, но въпреки това слушах с интерес презентацията на книгата й и как тя я представи. Благодаря й много за пожеланието, което ми написа като автограф в книгата. Пожелавам й много скоро да има възможността да публикува втората (и последна) книга от "Самодива", а занапред още множество написани книги. 

2 коментара:

  1. На 100% ми се припокрива мнението с твоето, аз лично затова не можах да напиша ревю, историята е много интересна, но както и ти аз имах проблем с любовната част, щам накрая започнах да пропускам, значи наистина ми е дошло в повече. Но както каза е най-добре всеки сам да си прецени за себе си. Относно разликата в години, много се радвам, че не само мен ми беше странно, просто не можех да го приема :D.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че сме на едно мнение! :D :3

      Изтриване