четвъртък, 31 март 2016 г.

March Wrap Up & April TBR

Източник
И ето, че дойде време за любимото ми преброяване на прочетеното през изминалия месец! Месец март без съмнение беше по-успешен от месец февруари. Надявам се, че през април ще имам още по-голямо време за четене (макар че с тоя университет, пожелайте ми късмет).

***

Източник
1. "After the Bridge" (The Infernal Devices #3.1) - Касандра Клеър
Не бях обърнала внимание на тази кратка новела за случилото се след епилога на "Принцеса с часовников механизъм", та когато я видях в официалния тъмблър на Каси, на секундата се захванах да я чета. Не само че ми достави огромно удоволствие, но имах нуждата да прочета нещо от тези герои, да се докосна до тях поне за малко. Бях изключително удовлетворена от написаното в тази новела, че чак ми се доплака отново. (Книгите на Каси ми действат по този начин)
Оценката ми е 5/5*. А ако желаете и вие да я прочетете, може да натиснете ТУК.

2. "Град от стъкло" ("Реликвите на смъртните #3) - Касандра Клеър
Тази книга за мен беше наистина добра. Беше изпълнена с екшън и емоции. Определено останах впечатлена. Оценката ми е 5/5*. Повече вижте в ревюто - ТУК.

3. "Незабравима разходка" - Никълъс Спаркс
От доста време исках да прочета нещо от Спаркс, защото досега бях гледала единствено филмите по книгите му. Не останах разочарована. Хареса ми начинът му на писане, но може би съм раздвоена и не мога да дам точно мнение, защото съм по-запозната с филмите, та книгите са ми някак по-далечни. Прочетох историята на Джейми и Ландън. Хареса ми. Имаше някои разлики от филма. Но за да съм честна, може би ще оставя Никълъс Спаркс като автор на доста заден план и ще се наслаждавам само на филмите. Но историята беше трогателна и затова оценката ми е 5/5*.

4. "Град на паднали ангели" ("Реликвите на смъртните" #4) - Касандра Клеър
5. "Град на изгубени души" ("Реликвите на смъртните" #5) - Касандра Клеър
Няма да обсъждам с излишни размишления тези две книги. Харесаха ми. Нейно величество Касандра отново ни показа таланта си. Оценката ми за книга 4 е 4/5*, а за книга 5 - 3,5/5*. Подробно може да прочетете в двойното ми ревю за книгите - ТУК.

6. "Град на небесен огън" ("Реликвите на смъртните #6) - Касандра Клеър
Ох, тази книга! Мислех си, че след "Град от стъкло", няма да ми хареса толкова много друга от поредицата, но тази шеста книга... беше удивителна. Хареса ми всичко в нея. Беше изключително добре написана, съдържанието беше доста задоволяващо. Имаше емоции, имаше екшън, имаше изненади, имаше стари, любими герои, които чаках с нетърпение. Всичко беше отлично. Надявам се утре да имам време да напиша ревю, за да излея в него всичко, което ми беше на сърцето след като затворих последната страница. Оценката ми, без съмнение, е 5/5*.

***
Месец март беше месецът на Касандра Клеър. През април ще завърша и последните две книги, които не съм чела, написани също от нея, а именно "Лейди Полунощ", която още тази вечер ще грабна. Възнамерявах да прочета преди това "Хрониките на Магнус Бейн", но просто нямам търпение за "Лейди Полунощ", та затова Магнус ще изчака още няколко дни. По принцип стриктно си следвах хронологията на издаване на книгите на Касандра, за да не получавам излишни спойлери и всичко да ми е точно, но този път ще разместя реда на тези две книги.
Извън историята с книгите на Касандра, друго, което отлагам вече от началото на годината, е препрочитането на "Предани" на Вероника Рот, а също и прочитането на "Фор". Този месец вече със сигурност е дошъл и техния ред. След като ги приключа, тогава ще правя планове за друго четене. Но засега толкова.

Приятна вечер!

събота, 26 март 2016 г.

"Град на паднали ангели" и "Град на изгубени души" - книги четвърта и пета от поредицата "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър


   Книгите на Касандра Клеър ме оставят без дъх през повечето време. Винаги се случват неочаквани обрати, които ме карат да възкликвам "Това наистина ли стана току-що?". Смея да твърдя, че тя е авторката, чиито произведения съм сигурна, че няма да ме подведат. Преди няколко дни завърших книга пета от поредицата й "Реликвите на смъртните", една уникално създадена история за ловците на сенки, пазещи човешката раса от злото. Няма да излъжа, ако кажа, че си струваше четенето. 
   В първите три книги от поредицата - "Град от кости", "Град от пепел" и "Град от стъкло" - проследихме историята на главните ни герои Клеъри Фрей и Джейс Уейланд в ожесточаващата война, която водеха, с подлия Валънтайн Моргенстърн. След събитията от първите книги, Касандра Клеър ни сложи един удовлетворяващ епилог, който един вид разделя поредицата й от шест книги на две половини.
Източник
   В книга четвърта "Град на паднали ангели" историята на вече познатите ни герои продължава с нови сили, два месеца по-късно след събитията в "Град от стъкло". В тази книга феновете на Саймън имат възможността да проследят живота на персонажа му доста по-обширно, отколкото в първите три книги. Като цяло тази книга е почти изцяло потопена в живота на този ни любим герой. Което пък е добре дошло за мен, защото аз съм си от отбор "Саймън".
   Взаимоотношенията между героите (и под взаимоотношения разбирайте любов) ни се разкриват малко по малко. Първоначално виждахме само Клеъри и Джейс, тяхната любов, техните проблеми. Нямахме възможността да се насладим изцяло на други двойки, които страстно желаехме да бъдат заедно. В тази книга обаче получаваме жадуваното начало на връзката между Алек и Магнус, за която всички фенове мечтаеха. Обръща се внимание и на връзките в живота на Саймън, разкъсващ се между две момичета. Нещата между Клеъри и Джейс са малко по-обтегнати.
   Тази четвърта книга не беше точно това, което очаквах. Може би след разтърсващите събития в третата имах по-големи очаквания и надежди. Вече знаех кой ще е злодеят, с когото ще се борят. Беше неизбежно да избегна тази мъничка подробност от финала на първата половина от поредицата. Не би било изненада за никого. Дори беше малко предсказуемо. Макар че, да си призная, не съм очаквала точно по този начин да се стекат обстоятелствата на финала. Имаше доста шокови моменти. "Град на паднали ангели" беше достатъчно добро продължение на историята, което остави доста любопитна и заинтригуваща вратичка към "Град на изгубени души".
Източник
   Книга пета ни отвежда две седмици по-късно след финала на "Град на паднали ангели". Основно книгата се развива около двамата ни главни герои и любимци на доста фенове Клеъри и Джейс, както и на още един мистериозен, съмнителен и... абсолютно един от героите, които искам да виждам в тези книги, Себастиан Моргенстърн.
   Не искам да звучи грубо за феновете на Клейс, но заради тях дадох доста нисък вот в Goodreads. Не ме разбирайте погрешно, книгата наистина си струва четенето, особено ако си заклет почитател на връзката между тези двама главни герои. Но за мен не беше. В началото харесвах Джейс, все още го харесвам, но ми харесва, когато го виждам в компанията на Алек и Изабел, харесва ми да виждам братската любов и привързаност към тези трима герои. Харесва ми Джейс, докато е в компанията на Саймън, обичам разговорите помежду им. Но така и не можах да харесам връзката им с Клеъри. Намирам нещо дразнещо у тях, макар всичките им моменти да изглеждат изключително мили, вероятно и са блаженство за всички почитатели на поредицата. Явно аз съм изключение, защото моите главни герои, за които през цялото време исках да чета, бяха Магнус, Алек, Изабел, Саймън... както и Мая и Джордан. Обожавам връзките и взаимоотношенията между тези герои. Беше прекрасно усещане да чета за тях. Обяснявам си нехаресването на Клейс, понеже не съм фен на половинката от тази двойка, а именно Клеъри. Никога не съм била, още от първата книга. А действията й в "Град на изгубени души" още повече ме настроиха против нея.
   В крайна сметка, като изключим въпросната двойка, всичко друго в книгата беше наистина спиращо дъха на моменти. От към екшън и заплетени ситуации, книга пета беше с една идея по-добра, макар да съм й дала по-нисък вот от четвъртата в Goodreads. Естествено финалните страници ме караха да си загубя граматиката, както се случва обикновено при книгите на Каси Клеър. Тя е оставила изключително вълнуващ отворен край на тази книга, буквално последното изречение (което можете да видите на приложената картинка), за който вече изгарям от нетърпение. "Град на небесен огън" със сигурност ще бъде епичен финал на тази завладяваща поредица.

понеделник, 21 март 2016 г.

I Love Spring - Book Tag

Източник
Честита пролет на всички! Много благодаря на Paris Love за изключително свежия за сезона таг.

***

Източник
1. Каква е пролетта там, където живееш?
Ах, толкова е хубава в момента, че... не спира да вали! Ха-ха. По принцип е много топла, много приятна, има много цъфнали цветя и дръвчета. Като цяло винаги съм предпочитала пролетта и есента, отколкото лятото и зимата.

2. Най-очакваното излизане на книга тази пролет?
Нужно ли е да споменавам тази книга за пореден път? Lady Midnight. Тръпна в очакване да дойде 29 март вече. Естествено има и други заглавия, които все още очаквам да бъдат издадени и силно, силно се надявам да ги видя през пролетните месеци. Например Winter, очаквам я цяла зима, дано да я видя през пролетта поне.

3. Покажи корица, която ти напомня за пролетта.
Може би тази на "Ще се срещнем в Тоскана".

4. Къде ще четеш тази пролет?
Е, ами иска ми се да е в Тоскана, ама не може. За съжаление ще чета само във влака и у дома.

5. Намери корица със слънцето на нея!
Мисля, че мога да използвам същата корица за този отговор. Изглежда ми достатъчно слънчева.

6. Кои са любимите ти пролетни четива?
Не си определям книгите по сезони. Но точно в момента през пролетните месеци ще чета последната книга от "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър, а именно "Град на небесен огън". Също така очаквам и "Лейди Полунощ", както споменах. Планирам и да прочета "Хрониките на Магнус Бейн". Последно време чета доста на Каси Клеър, а вече като приключа книгите й, тогава ще решавам какво да започна.

7. Намери книга с много различни цветове на нея.
Me and Earl and the Dying Girl. Има си достатъчно много цветове по корицата й. Очаквам да я видя и издадена у нас скоро време.


***
Този път и аз ще тагна някого.
Всеки, който желае да направи тага, да се чувства тагнат!

неделя, 20 март 2016 г.

5 неща, които НЕ харесвам в писането на ревюта и как се оправям с тях

Източник

Както обикновено правя преди да започна да пиша ревю, аз си записвам най-важните неща в малка тетрадка и определям как да опиша действието в една книга. Има неща обаче, които ме дразнят в писането на ревюта, та реших да ги отразя в публикация тук.

***
1. Когато, след прочитането на една книга, съм останала разочарована не обичам да давам лоша оценка за дадената книга. Не ми харесва използването на "Тази книга е ужасна" или "Не струва" или дори "Не си губете времето с нея". НЕ! Това са напълно грешни съвети, които могат да се дадат на хората. Ако книгата не се е харесала на мен, абсолютно никога не бих дала съвет на някого да не я чете, защото "не струва". Ами ако на другия човек му хареса? Винаги трябва да се дава шанс на някоя книга! Затова избягвам използването на подобни изречения и запазвам мнението за себе си.

Източник
2. Избягвам използването на спойлери. Обикновено не съм фен на писането на спойлери или дори разказването на по-голямата част от историята, защото това също е един вид спойлер. При писането на ревюта гледам да се съобразя и да опиша историята в книгата по начин, който да не съдържа дори една малка част, която да не е ясна за книгата. Предпочитам да описвам как книгата ме е накарала да се чувствам без излишни подробности. Единствените книги, на които съм правила ревюта и съм използвала спойлери, са трите от поредицата "Адски устройства". Там просто имах нужда подробно да излея чувствата си.

3. Не съм почитател на използването на сложни думи в ревютата си. Харесва ми понякога да ги употребявам, даже ми е забавно, когато има някоя по-дълга дума, която рядко бих използвала в разговор с някого и т.н. Но като цяло избягвам да изписвам подобни думи.

4. Граматиката за мен е много важна, също и пунктуацията. Обикновено преди да публикувам ревю (или дори обикновен пост) си прочитам текста, за да проверя за грешки. Не ми е приятно, когато съм допуснала грешки или съм пропуснала запетаи. Може би вече ми е станало навик, защото се предполага, че ще бъда учител след като завърша. Дори и когато публикувам написаното, препрочитам текста поне още два пъти и ако открия грешка я коригирам.

Източник


5. Дълбокото разяснение за историята.
В точка втора споменах спойлерите, но тук е малко по-различно. Обикновено правя разяснение за историята, разказвам кратко за героите, а когато става въпрос за втора или трета или някоя друга книга от поредица, гледам накратко да разясня за изграждането на характерите на героите. Не ми харесва обаче да се въвличам надълбоко в историята. Предпочитам да я опиша по-просто, по начин, който само да загатне колко е необикновена и интересна една книга, а останалото го оставям на хората, които не са я чели, за да може сами да я опознаят и сами да усетят колко е невероятна тя.




Това бяха моите малки дерзания, относно писането на ревюта. Приятен остатък от деня ви пожелавам!

вторник, 15 март 2016 г.

Dream Cast - "Лунните хроники", Мариса Майър


Наскоро се рових из Интернет и попаднах на интервю с Мариса Майър за бъдещите ѝ планове относно поредицата ѝ "Лунните хроники". Там тя споделяше, че правата за филмова адаптация на поредицата ѝ са били купени преди време, но още не се знае дали и кога можем да очакваме филм или сериал по нея. Според моето мнение, би било интересно да бъде адаптирана поредицата, защото съм сигурна, че един филмов режисьор умело би извадил силните моменти от книгите, за да направи нещо интересно, което да грабне окото на хората. Това е една от малкото поредици, които всъщност ми се иска да видя на екран. Както обикновено, аз си имам готови свои си идеи относно каста, та реших, че няма да е зле да го споделя и с вас.

Синдер и Кай
Оказа се, че с тях двамата имах най-голям проблем при търсенето на човек, за който да си кажа "Да, аз бих те избрала!". В крайна сметка си припомних един филм, в който бях гледала Сейшел Гейбриъл, и ми се стори, че тя е млада и симпатична, та би била чудесна за ролята на Синдер. 
С младежа на снимката, чието име е Рейдиън Воуън (не знам дали така се изговаря), беше по-различно, защото видях негова снимка по случайност и си казах "Ти си моят Кай".






Скарлет и Вълка
Дами и господа, ето ви ги двамата от плът и кръв! Наскоро започнах да гледам Teen Wolf и страшно много харесвам сериала (без значение, че сезон 3 ме плаши... много) и актьорите. Та двама от тях адски ми напомнят на Скарлет и големия лош вълк (буквално). Холанд Роудън с нейната червена коса, бяла кожа и симпатично личице без съмнение би могла да изиграе малката Червена шапчица във всеки филм, не само като Скарлет в "Лунните хроники". А Тайлър Хеклин вече има опит в ролята на вълк, не би било и ни най-малък проблем за него.





Крес и Торн
Има ли нужда да казвам нещо дори? Анна София Роб е Крес. Само да я погледнеш е достатъчно ясно. А Сам Клафлин бих го избрала, защото ми е любим актьор, гледала съм всичките му филми и знам, че е изключително добър. А и докато четях книгата през цялото време, в главата ми, той беше капитан Карсуел Торн
(Впрочем в книгата името е Трън. Предполагам, че е защото английската дума за трън и неговото име ги различава една буква и оттам е станало объркването...)

Уинтър и Джейсин
Още едно разяснение за имената. Уинтър или Зима, няма значение как ще е, но да бъде превеждано името Джейсин (или Джейкин, изговарят го различно в YouTube) Клей като Хиацинт Глина е възмутително вече. През цялото време се чудех "Кой е тоя пък?", чак като се разрових в нета разбрах. За глината ясно - думата Clay означава глина, но Jacin? И все пак щом е име, не смятам, че буквалният превод е удачен!
Джейк Ейбъл и Киърси Клемънс изглеждат достатъчно като описанието в книгите.



Кой по-добре би изиграл кралица Левана, от Анджелина Джоли, която е кралица на киното?
За д-р Ърланд просто на случайност избрах актьор, който ми се стори г/д приличащ на него - Джеръми Айрънс.
Нарочно сложих тази снимка на Кат Греъм, защото краищата на косата ѝ са в син цвят, също като косата на Ико.

Приятна вечер и се надявам изборът ми да ви е допаднал!

събота, 12 март 2016 г.

Защо да прочетем книгите на Касандра Клеър преди издаването на "Лейди Полунощ"?


Както повечето от вас вече са наясно, преди 5 дни беше издадена новата книга от The Shadowhunter Chronicles на Касандра Клеър, а именно Lady Midnight. Ние ще можем да я прочетем само няколко седмици по-късно, на 29 март, благодарение на Издателство Ибис, на които съм благодарна, че издадоха всички книги от света на ловците. 
Днес, обаче, реших, че като един огромен фен на поредиците на Каси Клеър, ще ви разкажа защо да прочетете "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства" преди излизането на "Лейди Полунощ" в България. 

***

   Не веднъж съм казвала, че поредиците на Касандра Клеър са много специални и уникални по вида си. Самата писателка е сътворила свят, в който не само е обединила всички свръхестествени създания в едно, но е обединила и поредиците си като едно цяло. Да създадеш цялото родословно дърво на своите герои, от огромния период 1831-2007 г., и да отделиш внимание на почти всеки един герой от поредиците си, е постижение за самата писателка. Тя буквално е създала свят, за който не просто да прочетем, а направо да се потопим в него, да опознаем героите в отделните им периоди, да проследим с интерес както младото поколение от "Реликвите на смъртните", така и техните предци в "Адски устройства". 
Можете да кликнете ТУКза да видите цялото родословно дърво на три от най-важните фамилии за поредиците - Карстерс, Херондейл и Лайтууд. 

   На въпроса от заглавието - защо да прочетем книгите на К. К. преди издаването на "Лейди Полунощ" - ще ви отговоря малко по-подробно, просто защото ми задаваха този въпрос доста пъти вече, както и за реда на четене.
   Аз лично започнах първо с четенето на историята на предшествениците, а именно "Адски устройства". В тази трилогия е разказана историята на предците от "Реликвите на смъртните", техните пра-пра-пра (някои си) баби и дядовци. Историята проследява младата американка Теса Грей, загадъчните ловци на сенки Уил Херондейл и Джем Карстерс, както и мнозина основни фигури, чиито фамилии се появяват и в Реликвите, като Шарлот Брануел, по баща Феърчайлд, консул Уейланд и семейство Лайтууд, разбира се. 
   В "Реликвите на смъртните", предимно в последните три книги, се споменават имената на герои от "Адски устройства", а двама герои, дори се появяват в последната книга "Град на небесен огън" (според информацията, която събирах, понеже шестата книга още не съм я започнала). 
В последните три книги на "Реликвите на смъртните" има доста информация за героите от "Адски устройства", която едва ли бихте искали да знаете без да сте чели трилогията. А и ще получите спойлери за бъдещето на героите, а повярвайте ми, спойлери за "Адски устройства" не искате да получите! Причината за това е, че тази трилогия е интересна, заплетена, вълнуваща, а да си развалите удоволствието от милионите чувства, които ви връхлитат, докато я четете, не е никак приятно. Аз бях получила мини спойлер за последната книга, но това в никакъв случай не ми попречи да плача на епилога (както не съм плакала на книга преди). Така че съвета ми е да прочетете поредиците в реда на издаването на всяка книга:
  • "Град от кости" - 2007 г.
  • "Град от пепел" - 2008 г.
  • "Град от стъкло" - 2009 г.
  • "Ангел с часовников механизъм" - 2010 г.
  • "Град на паднали ангели" - април, 2011 г.
  • "Принц с часовников механизъм" - декември, 2011 г.
  • "Град на изгубени души" - 2012 г.
  • "Принцеса с часовников механизъм" - 2013 г.
  • "Град на небесен огън" - 2014 г.
  • "Лейди Полунощ" - 2016 г.
   Или друг вариант - първите три от "Реликвите на смъртните", трилогията "Адски устройства" и след това последните три от Реликвите. А може и както аз направих - първо "Адски устройства", а след това "Реликвите на смъртните".
   Доста буктюбъри препоръчват също да прочетем кратките истории от "Хрониките на Магнус Бейн" (която я има издадена и при нас, отново от изд. Ибис), където са разказани истории от двете поредици (които вече споменах сто пъти в публикацията), но главен герой е магьосникът Магнус Бейн. 
   Естествено буктюбърите споделят, че е по-добре да прочетем и кратките истории от Tales from the Shadowhunter Academy (на корицата е Саймън), защото ако прочетем "Лейди Полунощ" преди това, ще получим спойлери за TSA. За жалост книгата може да бъде намерена само в електронен вариант на този етап. В хартиено издание ще бъде издадена на 15 ноември 2016, а предполагам, че по него време, вероятно, ще бъде издадена и тук. Така че тези от вас, които знаят английски на ниво, могат да прочетат десетте истории в TSA преди "Лейди Полунощ", но на мен, като човек, който получава спойлери нон-стоп, не ми пречи и ще си прочета "Лейди Полунощ" първо.


***
Прекрасната корица на БГ изданието
И така, ако желаете да прочетете само "Лейди Полунощ", добре, не е чак толкова голям проблем, но предполагам, че няма да е приятно да прочетете за героите от предишните поредици и да се чудите какви са и от къде се взеха. Главната героиня, чието име знаем, че е Ема Карстерс, също е била и в последната от Реликвите (тя е и далечна роднина на Джем Карстерс от "Адски устройства")... Общо взето, Касандра Клеър е обвързала героите си и историите от трите поредици в един цял свят, наречен "Хрониките на ловците на сенки" и няма как да започнеш отзад напред с четенето. Това е все едно да започнеш да ядеш вафлата преди да си отворил опаковката.

Това бяха моите съвети за хората, които не са започнали още с книгите на Каси Клеър и за хората, които възнамеряват да прочетат само "Лейди Полунощ". Решението си е ваше, аз съм тук единствено, за да дам скромното си мнение като любител на ловците на сенки.
Благодаря отново на издателство Ибис за това, че издават книгите на тази изключителна писателка!



четвъртък, 10 март 2016 г.

7 причини да пожелаеш фантазията пред реалността...


Вероятно въпросът трябваше да е защо четем книги? За да избягаме от реалността, разбира се... И колкото да е нужно да погледнеш извън книгата, за да видиш света отвън, желанието пак те дърпа в света на фантазиите, където можеш да живееш не един, а колкото животи пожелаеш. А защо предпочитам да живея в измислен свят? Ето 7 причини, които напълно отговарят на въпроса...

Източник
1. Световете.
В книгите не само четем за определен свят, ние го създаваме в главата си. Не бихме могли да имаме перфектната представа какво се случва в действието на една книга, ако не изграждахме света по наше виждане. Хилядите светове, създадени от стотици автори, са причина да искаме да четем - за да видим нещо по-вълнуващо и интересно от заобикалящия ни свят.

2. Героите.
Кого си представяте, докато четете? Вие ли сте главния герой/героиня или се опитвате да изградите чисто нов образ в главата си? Не знам за вас, но дори и главната героиня да е руса и със сини очи, аз виждам себе си. Така си е - в единия момент се бия със свръхестествени създания, а в другия се разхождам из улиците на някой красив град.

3. Fictional Boyfriends/Girlfriends.
Или казано по нашенски - ще имам колкото си гаджета искам... Не крия, че мъжките персонажи са ми слабост. Те са едно от нещата, които най-много харесвам в книгите. Забавно е да прочетеш една книга и малко по малко да се влюбиш в главния герой, а след това да завъртиш процедурата наново. Естествено, аз си имам предпочитания и харесвам смели, борбени и... малко мистериозни мъжки персонажи. (Плюс с черна коса и сини очи... намек, намек...)

4. Приятелите.
Забавно е да се потопиш в света на книгите, да си идеалния герой и да си имаш идеалното гадже, но какво е един свят без приятелството? Във всяка книга има по един такъв интересен, верен и любим герой, играещ най-добрия приятел. Струва си да останеш в приказния свят и заради него.

Източник
5. Емоциите.
Как една книга ви кара да се чувствате? Бурята от емоции - смях, сълзи, усмивки, разбито сърце, любов, страст и т.н. Изпитваме стотици подобни чувства само с прочитането на една завладяваща сцена, разиграваща се в главата ни.

6. Приключенията.
Е, не във всички книги има приключения, но когато попаднем на книга с такъв сюжет (при това интересен), се чувстваме като в увеселителен парк.

7. Злодеите.
Книга без някоя лошотия няма. А понеже ежедневието на повечето от нас (или поне моето), не е изпълнено с екшън, си го търся в книга, чиито злодей да ме накара или да го мразя безусловно, или да ме кара хем да искам да го убия, хем да бъда част от екипа му.

***
Колкото и приятно да е да избягаме от реалността и да се потопим в свят с нови възможности, понякога трябва да вдигнем глави и да се огледаме в света около нас, за да срещнем нашето собствено и реално приключение, за което един ден да можем да разкажем.

сряда, 9 март 2016 г.

"Град от стъкло", книга трета от поредицата "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър

   Онзи ден, малко като предпразнично, се отдадох на четене и завърших третата книга от поредицата "Реликвите на смъртните" на изключителната писателка Касандра Клеър. Вероятно я определям по този начин за пореден път, но тя си е изключителна.
   "Град от стъкло", без да се замислям, смея да кажа, че беше най-добрата от трите, които прочетох досега. Както винаги имаше екшън, който е задължителен за фентъзи книга със злодей като Валънтайн. Имаше много напрегнати моменти, както и разкрития на дълго пазени тайни, които ме изненадваха изключително много.
   В тази трета книга, действието се развива в Идрис, страната, в която живеят ловците на сенки, и по-точно в столицата ѝ - Аликанте. Докато четях, си представях града по начина, по който го описва Касандра Клеър, представях си улиците и площада, както и езерото Лин. Имахме възможността да "видим" дома на Майкъл Уейланд, където Джейс е израснал. Касандра Клеър описва местата по доста обширен начин, използвайки детайли... дори стигайки до цвета на пердетата (да речем). Но аз лично нямам нищо против. Харесва ми, когато чета детайлно за местата, които посещават героите, за чувствата, мислите им и изразите по лицата им, които също са добре описани.
Източник
   Едно от нещата, които най-много ми харесаха в тази книга, беше образът на мистериозния Себастиян Верлак. Няма да излъжа, ако кажа, че той е героят, който най-силно е повлиял на чувствата ми към тази поредица. Макар и да не е съвсем добър... добре де, направо си е лош, но пък ми стана любимец още от мига, в който се появи в книгата. Определено бях изненадана да разбера истинската му самоличност, но някак си предусещах, че натам отиват нещата.
   "Град от стъкло" ни изненадва със смъртта на един невинен герой и на още двама, за които знаех, че все някога ще загинат. Никак не ми беше приятно да прочета за смъртта на герои, с които бях свикнала през тези три книги. Дори не можах да разбера защо беше необходимо да се отнема живота на невинния. Беше покъртително, за мен, да го прочета. Никак не обичам да чета за смъртта на герои, дори и за тази на злодеите.
   Отново имаме среща с долноземците тук - с кралицата на феите, с нейния поданик Мелиорн, с вампира Рафаел и върколачката Мая. Освен Себастиян, се срещаме и с друга нова героиня - Ейлийн Пенхалоу, както и с доста от членове на Клейва.
   Саймън е показан по-обстойно тук. Неговият персонаж присъства в доста голяма част от книгата. Успяваме да го опознаем не като обикновеното момче, с което се запознахме в първите две книги. Тук той е по-добре изграден, с по-силен характер, по-смел, "по-готин", както го определи Клеъри.
Източник
   Разбира се, К. К. ни дава отговори на въпросите, които се питахме от края на първата книга още - относно произхода на Джейс, относно отношенията между него и Клеъри, относно развитието на ситуацията между Магнус и Алек, относно Джослин...
   К. К. споменава Теса в епилога на книгата. Или поне аз мисля, че е тя. Кратко описание бе дадено в епилога за момиче, с което Магнус говори в гората. Момичето беше описано със светлокестенява коса и бяла рокля... Вероятно го е направила, за да остави вратичка към новата си поредица "Адски устройства", когато я е започнала по онова време.
   Относно края на книгата, мисля, че не е било необходимо да пише още три книги. Спокойно е можело да си остане трилогия, защото книгата е достатъчно завършена, с хубав епилог, хубав финал и... фойерверки (буквално). Надявам се и другите три да са толкова приятни за четене, колкото бяха тези.

вторник, 8 март 2016 г.

Животът такъв, какъвто го познавам #1: Аз, мечтателят

   Здравейте на всички, които четете това!
   Тази вечер възнамерявах да напиша ревю на книгата, която завърших днес. Но се случи нещо, което ме накара да осъзная колко неща съм видяла, колко неща съм искала да направя, но не съм успяла. Дойде ми вдъхновението и идеята да правя поне веднъж на седмица или две публикация за нещата от живота, видени през моите очи и осъзнати по моя начин на мислене. Заглавието на тези публикации ще бъде "Животът такъв, какъвто го познавам". Имам поне десетина идеи на този етап, които така и не съм успяла да изкажа никъде. Чудех се с коя да започна - дали приятелство, дали страхове, дали за тормоза в училище, но накрая реших, че просто ще започна със себе си - такава, каквато съм.
Източник
   Аз не съм някое специално момиче, вече жена, което да има всичко в живота си или което да е получило всичко, за което е жадувало и желало през своите 21 години. Не. Аз съм обикновена мечтателка. Още от малка никога не съм искала да бъда принцеса или супергероиня, подобна на Жената котка или дори женска версия на Супермен, аз просто исках, когато порасна от мен да стане човек. Както всяко дете и аз исках да имам хубава професия. Понякога казвах, че искам да съм певица, друг път казвах, че искам да се занимавам с театър и да почувствам сцената под краката си. Но винаги на първо място беше човечността. Сега като се замисля, вероятно заради своята доброта и скромност, малко по-късно през живота си бях подложена на тормоз в училище. Не бях от готините хлапета, не се вписвах при тях, но тази тема ще обсъдя друг път.
   С течение на годините, аз все още си бях същия този мечтател. Винаги съм искала да обикалям из света. Обичах пътуванията и дори малките екскурзии, от училище или с родителите ми, за мен бяха обикаляне из света, защото никога не бях посещавала тези места друг път. Това си беше чисто ново приключение. През повечето време пътувах (и все още го правя) със семейството си, защото по екскурзиите от училище винаги ходеха готините хлапета, а - както споменах вече - аз не бях от тях. Светът, откриващ се пред мен, по време на тези почивки, беше най-прекрасното нещо. Обикаляла бях само из България, но всеки път усещах, че това е сбъдната мечта, защото не всеки може да си го позволи. А когато отидох в Турция миналата година, тогава се чувствах нервна, но и развълнувана, че макар и за малко отивам на място, където хората водят съвсем друг живот. Преживяването беше незабравимо.
Източник
   Аз, мечтателят, от страна на творчеството, бях доста изобретателна. Когато бях на около 13, започнах да творя разкази в главата си, които дори бяха повече случки, които желаех да се случат, мечти ги наречете дори. Може да ви се стори странно или откачено, но вечер преди да си легна винаги си разказвах истории, които ми се искаше да бъдат реалност. Какво да направя, някой хора броят овце, а аз се приспивах с фантазии. Ще излъжа, ако кажа, че не го правя и до сега. Беше изключително забавно да си представям себе си като актриса на театралната сцена, по-късно през живота си си създавах ситуации с момчето, което харесвах, а сега просто си съчинявам разни неща, които ми се иска да напиша в тетрадката си или тук в блога, откакто го започнах. Беше забавно да градя светове в главата си.
   Когато бях на 16, започнах да създавам фантазиите си под формата на разкази с известни личности, които публикувах във Vbox7. Сега като се замисля, това беше моят начин да пиша, моят начин да създавам една илюзия, която да направи феновете на дадената личност щастливи. Тази ми мания не продължи дълго. Осъзнах, че такива истории, по-добре изглеждат в главата ми, независимо, че имаше доста хора, които ги четяха, включително и брат ми, който беше фен №1.
Източник
   С навършването на пълнолетие, много неща в живота ми се промениха - изгубих дългогодишно приятелство, разбрах, че има хора, които само се преструват на приятели, а и все още бях под жестоко напрежение с някои от съучениците си. В един момент просто спрях да мечтая. И тогава дойде промяната - последната учебна година преди завършването (но и за училище ще си говорим в отделна тема). От тази година нататък ми се случваха все приятни неща - нови хора, нов живот, ново начало. Мечтателят в мен се завърна.
   И ето ме днес - няколко години по-късно... Успях да сбъдна мечтата си да стъпя на сцена и да играя както аз си знам, да се вживея в роля (това беше етюд, поставен ни от университета, където представяхме кратка пиеса "Пепеляшка" и аз бях феята-кръстница), дори се вживях в ролята на режисьор и помогнах на колегите ми за ролите. Беше незабравимо. Естествено изживях неща, за някои от които съжалявам, че се стекоха по лош път, а за други съм щастлива. Има много други неща, които ми предстоят, но вдигам гордо глава и продължавам. Пък и какво знам аз - аз съм просто един мечтател в опаковката на жена.

събота, 5 март 2016 г.

TMI vs TID Tag

 Източник
Днес, докато си рових из YouTube, попаднах на един таг, на който нямаше как да не обърна внимание. Тагът е посветен на двете поредици на Касандра Клеър - "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства", в който читатели отговарят на 10 въпроса, сравнявайки двете поредици. И понеже съм на вълна Ловци на сенки от вече доста време (оказва се, че са ми любимци, какво да ги правя), реших да направя този таг и в моя блог. Ето линк към видеото, което гледах: TellerofTales.

Източник
1. Любима главна героиня: Теса или Клеъри?
Харесвам и двете. Клеъри е смела, твърдоглава, две качества, по които се оприличавам на нея. Теса, от своя страна, е по-жертвоготовна, което винаги съм харесвала у нея, а и обича книгите, по което си приличаме. В случая ще кажа Теса, просто защото от самото начало на TID ми беше страшно интересна, а и не бих отказала да живея в нейния свят.

2. Любим Херондейл: Уил или Джейс?
Ситуацията тук е същата като в предишния въпрос. Харесвам Джейс много, но Уил ми е слабост и винаги ще е на първо място.

3. Любим любовен триъгълник: Саймън/Клеъри/Джейс или Уил/Теса/Джем?
Саймън/Клеъри/Джейс не ги възприемам точно като любовен триъгълник. Причината за това е, че Клеъри е влюбена единствено в Джейс и възприемам двамата като двойка Клеъри и Джейс, точка! А при Уил, Теса и Джем е съвсем друго. Тя е влюбена и в двамата, също колкото и те в нея. И колкото и да си мислех, че ще е странно, не беше. По принцип не съм фен на триъгълниците, но тези тримата ги обожавам.

Източник
4. По-добър злодей: Себастиян или Магистърът?
С две вдигнати ръце избирам Себастиян. Не ми пука колко е лош или какви неща е направил. Уникален е и ми хареса страшно много (макар да съм на книга 3, едва ли ще си променя мнението за него, каквото и друго да прави).

5. По-добра армия: Демони или Автоматони?
Тук си мисля, че ще дам по половин точка, защото и демоните, и автоматоните, ме плашат адски.

6. По-добра първа книга: "Град от кости" или "Ангел с часовников механизъм"?
Харесвам много и двете книги. Но "Ангел с часовников механизъм" беше по-доброто начало, според мен.

7. По-добра второстепенна героиня: Изабел Лайтууд или Сесили Херондейл?
За пореден път ще кажа, че и двата отговора са добри. Харесват ми и двете героини. Приличат си много по характера, по държанието (достатъчно ясно е защо), но въпреки това, за мен, Изи е по-изключителната. Тя е една от най-добре изградените второстепенни героини, за които съм чела.

Източник
8. Кой е по-добър: Нюйоркският или Лондонският институт?
Ако е в днешно време - Ню Йорк, а ако говорим за XIX век - Лондон. Давам им по половин точка, понеже бих живяла и в двата, зависи само от века.

9. По-добра последна книга: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?
Понеже не съм стигнала до финалната книга на TMI, няма как да съдя обективно, поради тази причина ще се въздържа.

10. По-добър епилог: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?
Искам да дам точката на TID веднага, но няма да го направя, понеже както споменах, не съм стигнала до "Град на небесен огън". Епилогът на "Принцеса с часовников механизъм" ме накара да плача с часове. Беше великолепен финал. Но и тук ще се въздържа от вот.

***
Резултатът от гласуването ми е 5:3 в полза на "Адски устройства". Нищо повече няма да кажа, освен, че тази трилогия е наистина уникална и всеки един от героите е много специален за мен.

Чувствайте се свободни да изразите и вашето мнение по въпроса. Ще ми е интересно да го прочета!

четвъртък, 3 март 2016 г.

The TBR Book Tag


Бях тагната от Paris Love да направя този таг, благодаря ѝ много за него!

1. Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?
По принцип си имам малък дневник/пленър, на който си пиша всякакви неща, включително и предстоящи заглавия, които да прочета.
***
2. Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?
Точно в момента имам много е-книги, които възнамерявам да прочета близките месеци. Но по принцип не съм им любител и предпочитам хартията.
***
3. Как определяте коя да е следващата книга за четене?
Имам си схема. Ако съм започнала да чета поредица, задължително си поставям за цел да прочета цялата поредица (или колкото излезли книги има), чак след това се захващам с друга книга/поредица, която си избера на случаен принцип.
***
4. Посочете книга, която стои най-дълго в списъка ви за четене.
Задължително трябва да кажа "Хари Потър". Да, знам "Как е възможно да не си я чела?". Ами четох първата преди години, но нямах възможност да прочета цялата поредица и остана на заден план. Но тази година съм си я поставила за цел!
***
5. Книга, която наскоро сте добавили в списъка си за четене?
Точно днес добавих към списъка си в Goodreads "Червен изгрев" на Пиърс Браун.
***
6. Книга, която сте добавили в списъка си за четене, заради красивата корица?
Няма да лъжа, че няма такава. Ще си призная, че са твърде много, за да кажа една.
***
7. Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?
Не мисля, че има такава. Щом е в TBR списъка, значи е за четене.
***
8. Непубликувана книга, чиято поява очакваш?
Lady Midnight на Касандра Клеър.
***
9. Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?
"Пърси Джаксън", поредицата на Рик Риърдън.
***
10. Книга от списъка ти за четене, която всички са прочели, само ти не?
Предполагам, че "Алена кралица" и "Стъкленият меч" на В. Айвярд.
***
11. Книга от списъка ти за четене, която умираш да прочетеш?
В момента си умирам да си довърша "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър.
***
12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?
228. Макар че се надявам да ги задмина.

Нека всеки, който желае, да направи този таг! 

сряда, 2 март 2016 г.

25 Bookish Facts About Me


Здравейте!
Всеки от нас има своите малки навици, тайни и неизменни факти за читателския си свят. Днес съм тук, за да ви представя моите.

1. Обичам тишината, докато чета у дома. Никой не трябва да ми говори или да ме бута.
~~~
2. Не обичам да ям, докато чета. Разсейвам се от дъвченето на храната и няколко минути чета едно и също изречение. 
~~~
3. Чай, мляко с какао или просто мляко са ми любими напитки при четенето. Не съм почитател на кафето.
~~~
4. Обикновено ми се налага да пътувам час и половина с влак, за да стигна до университета в Шумен. Обожавам да чета във влака. Понякога младежите в купето ме гледат странно, защото те са си забили главите в телефоните, а аз в книгата.
~~~
5. Обичам да ходя в библиотеките, но предимно взимам стара българска литература или необходими ми учебници.
~~~
6. Обичам да притежавам книгата и да знам, че си е моя. Харесва ми да гледам растящата библиотека в стаята ми.
~~~
7. Не съм голяма почитателка на електронните книги, защото имам проблеми с очите и не трябва да зяпам в екрана дълго време. Но въпреки това чета е-книги, макар и по-бавно.
~~~
8. Обикновено преди да започна да чета, първо играя Candy Crush Saga. Причината за това е, че след като се ядосам на поредното ниво, което не мога да мина, книгата ме успокоява.
~~~
9. Харесва ми да чета старите любовни (а и малко еротични) романи на майка ми.
~~~
10. Преди 2 години по Българска детска литература в университета ни бяха дали голям списък за четене за отрицателно време. Прочетох шест книги (от по 100-150 страници) за едно денонощие, без спане.


11. Обичам големите книги. Книжното ми мото е "Колкото по-дебела, толкова по-добре".
~~~
12. Ако имам възможността да се сменя за един ден с героиня от книга, то това ще е Теса Грей от "Адски устройства" (което ни води до номер 13...).
~~~
13. Уилям Херондейл е и винаги ще бъде моят номер 1 Fictional Boyfriend!
~~~
14. Когато бях на 16-17 години, пишех фенфикшъни с известни личности и ги публикувах под формата на клипчета във Vbox7 (тогава беше модерно :D ). Брат ми беше най-големият ми фен.
~~~
15. Обикновено, когато чета, използвам поне 10 пози. Най-много обичам да легна на земята и да си вдигна краката на леглото. Голям цирк съм...
~~~
16. Обикновено не разделям книги по любими жанрове и т.н. Когато искам да прочета книга, просто го правя, независимо жанра ѝ...
~~~
17. ... и въпреки това не съм фен на ужасите (макар че бих чела).
~~~
18. Обичам да чета на слънчева светлина. Няма по-приятно от това.
~~~
19. Започнах да чета актуални заглавия и автори, едва преди една година. Преди това четях за училище, после за университета. Единственото по-различно от това, беше поредицата "Дневниците на вампира", която започнах да чета през 2009 година някъде.
~~~
20. Пробвала съм да чета под душа. Забавно е, макар че не бих повторила.


21. Обикновено нося книга в чантата си винаги. Може да не ми се отдаде възможност за четене, но тя винаги е с мен.
~~~
22. Не мога да посетя книжарница просто, за да гледам. Винаги трябва да си купя книга.
~~~
23. По принцип, ако съм си наумила да чета някоя книга, много рядко се случва да гледам филма първо, защото сравнявам книгата по филма, вместо филма по книгата (Ако не съм казвала - аз съм също и филмов маниак).
~~~
24. По принцип не бива да съдя книгата по корицата, затова и рядко го правя. Съдя книгата по резюмето. Ако ми хареса, значи трябва да я прочета.
~~~
25. Това, което мисля, че прави една книга впечатляваща, са силните герои, неочакваните обрати и интересните ситуации.

вторник, 1 март 2016 г.

Градове от кости и пепел...


   Реших да направя двойно ревю с впечатленията ми от първите две книги от поредицата "Реликвите на смъртните" на изключително талантливата писателка Касандра Клеър. Както повечето от вас знаят, тя е създала един изключително интересен свят, в който е вплела множество свръхестествени създания. Първото ми впечатление за този свят дойде, когато прочетох трилогията "Адски устройства" (ревюта на трите може да намерите в страницата Book Reviews) на същата писателка. Не знам защо започнах от тази поредица, но не съжалявам, понеже имах шанса да прочета за предшествениците на героите от "Реликвите на смъртните", да се запозная с главните фамилии, ръководещи Клейва, и да разбера от къде идват самите реликви. Но да се върна на историята. Касандра Клеър явно е вплела в историята си, в този нов свят, създания като вампири, върколаци, магьосници, феи и т.н. Всички те под едно име - долноземци. Главните ѝ герои тук, обаче, не са под това наименование, те са нефилими, още познати ни като Ловци на сенки. Бях изключително заинтригувана от историята за ангела Разиел, създателят на ловците на сенки. Беше интересно четиво, да узная от къде са произлезли. 
   Историята намира своето място в Ню Йорк, през 2007 година (ако не се лъжа). Тя следва ловците на сенки в местния Институт, а също и новите предизвикателства, изправени пред тях. Това, което ме грабна в четенето ѝ, бяха множеството битки, множеството мистерии, загадки, непобедими врагове, шокиращите моменти, неочакваните обрати. Всичко беше изпипано, оставяйки те да искаш още и още, готов да грабнеш следващата книга с нетърпение. 
   Главните герои в първата книга не ме грабнаха много. Но първото впечатление винаги лъже. В началото на "Град от кости" и честно казано през цялата книга, доста се дразнех от главната героиня Клеъри Фрей. Не бях никак впечатлена от нейното присъствие. Историята я описва като обикновена тийнейджърка, която научава тайната за произхода си - че е ловец на демони - малко преди да навърши 16. Не знам защо се дразнех от нея. Може би, защото постоянно повтаряше, че не е малка, а се държеше детински през цялото време. Изключително много бях впечатлена от уменията и изграждането на характера ѝ през втората книга. Без съмнение от тук нататък вече няма да се чувствам по същия начин. Харесва ми, когато има развитие в главните персонажи. А и самата история на Клеъри е заплетена и загадъчна, караща те да се питаш постоянно въпроси за това как ще продължи напред.   Главният мъжки персонаж е в образа на Джейс Уейланд, чиито характер е много по-особен. Той е пълен със сарказъм, държи се по-грубовато, с доза непукизъм. На моменти е дразнещ, доста хора, вероятно, не биха го харесали. Но да си призная честно аз си падам по подобни герои. Подобен беше случаят с друг герой на Касандра Клеър, умопомрачителният Уилям Херондейл, който ме омая от първата секунда, в която прочетох за него. Намирам доста от чертите и характера му в Джейс. Имам си своя теория за това как приключва историята на Джейс. Стремя се да не получавам спойлери за него. До момента успявам, но все пак си имам едно на ум, относно неговия произход и т.н. 
   Друг герой, който впечатлява с развитието си през тези две книги, е сладкият и невинен Саймън, най-добрият приятел на Клеъри. Първоначално малко ми беше досаден, а после постепенно започнах да се привързвам към героя му, особено след големия обрат в живота му. Същото се получи и с Алек Лайтууд, който е един от ловците на сенки, обитател на Института и брат на още една очарователна героиня Изабел Лайтууд. В първата книга бях изключително подразнена от държанието на Алек, не ми допадаше отношението му към Клеъри, независимо, че бях напълно наясно защо са такива. В края на книгата започна да ми допада, а във втората вече ми беше любимец. Сестра му Изабел пък, от своя страна, е изключителен боец. През цялото време се възхищавах на борбения ѝ дух и на желанието ѝ за живот. Според мен тя е най-интересната, най-забавната героиня, а от нея излъчват такива чар и обаяние, които сигурна съм, биха се харесали много на мъжката читателска аудитория. Главният злодей в първите две книги носи името Валънтайн Моргенстърн. Трябва да призная, че първото нещо, което ме впечатли у него, беше името му. Колкото повече чета за него, толкова повече го мразя. Дори на моменти не знам мразя ли го или просто съм толкова привлечена от персонажа му, че не мога да определя какво чувство изпитвам към героя му. Определено е злодей от класа!
   И на финала на ревюто ми за днес, ще спомена няколко думи за магьосника Магнус Бейн. С него се знаем от "Адски устройства" и трябва да призная, че го обожавам. Харесва ми цялостния му изграден образ, както в трилогията, така и сега в "Реликвите на смъртните". А и виждам как се оформят нещата за него. А това ми харесва без съмнение.
   Впечатленията ми от втората книга определено бяха по-силни от първата. Причините са, че преди да прочета първата бях гледала филма от 2013 г. и правех сравнения. А при втората книга фантазиите си бяха изцяло мои, а и екшъна и обратите във втората бяха буквално спиращи дъха. Определено ще довърша поредицата с огромен интерес!

February Wrap Up + March TBR


Честита Баба Марта! Бъдете весели, щастливи и усмихнати!

Преди да започна с месечния Wrap Up, искам да споделя, че създадох втори блог, поради причината, че на стария му се случиха няколко технически бели, които не можах да оправя. Той все още си е активен, но ще бъде неизползваем. В отделните страници има сложени линкове към всички публикации от него за по лесно намиране. 

***
Този месец, поради натоварена университетска програма и един куп изпити, нямах особено време за четене на нещо странично. За жалост този месец се разминах само със скромната цифра от 3 книги.
1. "Реликвите на смъртните: Град от кости", Касандра Клеър - 4/5*
Началото на тази поредица беше добро, спор няма. Харесаха ми героите, само имах проблем с главната героиня - Клеъри. Нещо не си допаднахме. Преди книгата бях гледала филма от 2013 г. и лошото, докато четях, е че сравнявах филма с книгата. Може би от там дойде и оценката ми.
2. "Фенка", Рейнбоу Роуъл - 3,5/5*
Цялостно книжката беше сладка, героите бяха симпатични. Дадох й такава оценка в Goodreads, защото имах проблем с влизането в историята. Прочетох около 70 страници, след това я оставих, четох други книги, след това я започнах от мястото, на което спрях и я довърших малко бавно. Не знам защо така се получи, книжката беше приятна. И все пак не можах да ѝ дам повече от 3,5.
3. "Реликвите на смъртните: Град от пепел", Касандра Клеър - 5/5*
Това вече беше друго нещо. Нямаше филм, по който да сравнявам и който да ме разсейва. Всичко си беше в главата. Книжката беше пълна с екшън, с интересни обрати, със забавни случки. А и харесах Клеъри, което си беше истински плюс.

***
За март месец останаха четирите книги, които си бях подготвила за февруари и така и не успях да прочета, поради причината, която изтъкнах. Снощи започнах с "Реликвите на смъртните: Град от стъкло", а "Град на паднали ангели" ме очаква веднага след това. Решила съм да препрочета "Предани" на Вероника Рот преди да дойде време за премиерата на филма. Новелата "Фор" все още ме зяпа от рафта. Май трябва да я прочета и нея. Междувременно с "Град от стъкло", чета и "Незабравима разходка" на Никълъс Спаркс, но на електронен носител. Общо взето имам доста за четене този месец, дано напредна и в края на този месец да се похваля с тройно повече прочетени книги.

Приятен следобед! :)