понеделник, 19 декември 2016 г.

❄ Blogmas #7: The Christmas Tag ❄


 Make my wish come true, all I want for Christmas is you!  

Колкото по-близо са празниците, толкова по-весело, топло и щастливо ми става настроението! Макар че последните няколко дни бях прекалено заета, днес реших да се отдам да един истински коледен Blogmas. Видях от Теди този коледен таг и реших, че няма да го подмина. Коледа е любимото ми време от годината, затова днес съм се посветила на коледни песни, филми, сладки и сега една коледна публикация. 

1. Кой е любимият ти коледен филм? 
Не искам да се повтарям от предишната публикация. Макар че са много, ето ТУК може да видите някои от тях.

2. В полунощ на Бъдни вечер ли отваряш подаръците или в коледната сутрин? 
Когато бях малка винаги очаквах коледната сутрин, за да си взема подаръка, не че преди това не претърсвах цялата къща, за да открия къде са го скрили нашите и да видя какъв е. Но сега, когато съм на 22 почти, вълнението е на Бъдни вечер, защото всички сядаме заедно, посрещаме коледарите (брат ми е един от тях), а подаръците са просто допълнение към вечерта.

3. Имаш ли любим коледен спомен? 
Не знам, честно казано. Не мога да определя някой като любим, защото Коледа, Бъдни вечер, Нова година винаги са ми навявали приятни спомени и ме карат да се усмихвам.

4. Какъв е любимият ти подарък? 
Нямам такъв. Дори и като малка винаги съм се радвала на подаръците, знаейки че са знак на обич и са направени от сърце, каквито и да са. В днешно време с родителите ми много рядко си правим подаръци по празниците, най-големият е когато сме заедно.

5. Любим коледен аромат? 
Когато изляза навън, независимо дали е валяло сняг или не, ми мирише на Коледа. Нямам представа как и по каква причина усещам този аромат, но всяка година по празниците, предимно вечер, като изляза на въздух и вдишам дълбоко усещам аромат на Коледа. Необяснимо, но факт.

6. Любима празнична храна? 
Е, няма да отричам, че на Бъдни вечер се наяждам за седмици напред. Всяка година! Много обичам всичко, което мама приготвя. С брат ми участваме в подготовката винаги. Любими са ми най-вече чушките с боб, предимно от тях си хапвам най-много, заедно със салата и питка. О, и лозови сърми!

7. В твоят дом имате ли традиции за Бъдни вечер? 
Ако от 3-4 години мога да го нарека традиция, ще го направя. Брат ми е коледар. Всяка година на Бъдни вечер, се събираме с майка ми, баща ми, баба ми, аз и двете ни кученца в малката битова стая зад къщата ни. Навсякъде е украсено с елха, играчки и лампички, а ние гледаме коледни предавания, хапваме и чакаме брат ми да дойде с останалите коледари, за да вкарат коледния дух точно по български у дома. Усещането е прекрасно!

8. Какъв е върхът на елхата ти? 
Звезда! Никога не съм харесвала онези другите върхове... дето даже не мога да им определя формата.

9. Като дете какъв беше подаръкът, който винаги искаше за Коледа, но никога не получаваше? 
Аз все още не съм го получила. От малка искам да вали сняг на Коледа. От както се помня, това ми е желанието и никога не се сбъдва.

10. Коя е най-добрата част от Коледа за теб? 
Топлината на камината, ароматът на сладки и всякакви други вкусотии, коледните лампички, цялото семейство да сме заедно... списъкът е огромен!

11. Истинско или изкуствено дръвче? 
Има много красиви изкуствени дръвчета. Не виждам защо трябва да унищожаваме истинските.

12. Даване на подаръци или получаване? 
Харесвам, когато получа подарък. Но усещането да подаря такъв и да видя усмивката на човека отсреща е неописуемо. Точно така се случи на коледния банкет на работа. Разменяхме си подаръците и когато аз получих своя се зарадвах. Но понеже изтеглих шефката и й купих много хубава рамка с място за три снимки и отгоре пише Family, сложих и една от снимките, на които сме целия (почти) персонал, когато й го подарих реакцията й беше безценна. Стана ми толкова топло на душата!

13. Добър ли си в опаковането на подаръци или по-скоро не? 
Последно опаковах тази въпросната рамка за снимка и се учудих колко добре се получи. Може би... средно положение, зависи от формата на подаръка.

14. Любима коледна песен? 
Много са. Колкото по-коледно, толкова по-добре. Ето три песнички за щастие.


❄❄❄


❄❄❄


сряда, 14 декември 2016 г.

❄ Blogmas #6: Favorite Christmas/Winter Movies ❄


Когато дойде това време от годината винаги ми става много топло и хубаво. Да си седна пред камината с книга в ръка или пък да се съберем цялото семейство пред телевизора и да гледаме поредния коледен филм, повечето, от които се повтарят ежегодно. Но дори и така няма как да ни писнат, защото вече е станало традиция да ги гледаме и Коледата без тях не би била същата. И поради тази причина в днешния Blogmas ще ви представя някои от филмите, които обичам да гледам през празничните дни. Дано ви дам идея за някой филм, ако случайно не сте го гледали.


Романтичните коледни филми винаги ми доставят такова приятно чувство, че започвам да мечтая. Всеки един от тези филми може да ви достави удоволствие по време на празниците, за това не губете време. Ако искате да преживеете няколко специални и различни истории в рамките на около 2 часа, Love Actually е точният филм. А ако искате да гледате малко по-комични романси, Surviving Christmas и Christmas in Boston са филмите за вас. Естествено и няма как да пропусна да ви споделя абсолютните кралски коледни романси в типичната принц-обикновено момиче връзка. A Royal Christmas и A Princess for Christmas са едни от любимите ми филми в този жанр и винаги оставам удовлетворена след като ги гледам.


Още четири филма, които гледам почти всяка година преди Коледа. Snow Queen е един от онези филми, които ги повтарят ежегодно. Обожавам факта, че филмът е правен по историята на Ханс Кристиан Андерсен, като малка много обичах да чета приказките му. Snow е типичният филм (има и втора част) за Коледа - елени, сняг, дядо Коледа... какво повече можем да искаме? Ghosts of Girlfriends Past наподобява историята на чичо Скрудж, на когото му се привидели три духа преди Коледа и го направили по-добър. А и с привкус на романтика и актьорската игра на перфектните Дженифър Гарнър и Матю Маконъхи филмът е повече от добър. Eight Below пък е от филмите, които се развиват в снежна обстановка и за това обичам да го гледам през декември. Филмът не е от най-леките, малко по-тежък е за гледане от останалите, но приятелството и силният дух са ключовите неща, които правят филма уникален.


Няма Коледа без малко анимации! Frozen мога да го гледам безброй пъти и няма да ми омръзне. Знам, че не точно коледен, но снегът и обстановката ме карат да се сгуша под одеялото с чаша топла напитка и да го гледам. Rise of the Guardians пък е един много интересен приключенски филм за вярата в героите, не само коледните, но и великденското зайче, Сънчо и феята на зъбките. The Polar Express и A Christmas Carol са анимациите, които миналата година гледах точно в деня на Бъдни вечер и ми оставиха много приятни чувства.


Като за финал няма как да пропусна да спомена вечните класики! Три от филмите, които са задължителният избор по време на празниците. Гледат се всяка година без пропускане. А лицето на Кевин ще продължаваме да го гледаме вечно по телевизията, по няколко пъти. 

неделя, 11 декември 2016 г.

❄ Blogmas #5: Ревю на "Изборът" от Кийра Кас ❄


35 момичета. 1 корона. Състезанието на живота започва.

"Изборът" е една увлекателна книга, която те кара да четеш, докато очите ти не започнат да капят от умора. Идеята на Кийра Кас е доста интересна всъщност. През цялото време имаш чувството, че гледаш риалити шоу, в което 35 момичета се борят за първото място. Ако трябва да дам мое заглавие на тази книга, според нещата, на които ми напомняше, най-вероятно ще бъде "Топ модели участват в Игрите на глада за спечелването на принц с добавка корона". Да, доста дълго заглавие. И като го казвам не се шегувам с творчеството на Кас, а й се възхищавам за наистина оригиналната история. През цялото време, докато четях, аз се въвличах в едни дълбоки спомени за мечтите ми като дете как един ден ще срещна принц и ще заживеем щастливо. Вероятно повечето от вас вече са чели тази книга, а аз съм една от последните, но умирах да изкажа мнението си за този свят, който отстрани може да изглежда пълен с блясък и кралски разкош, но всъщност е съчетан с много мрак и тъга.

Книгата проследява историята на младата Америка Сингър, която живее в семейство на петици, а тази каста е една от най-низшите в кастовата система. Тези касти, които са с цифра 1, 2 и 3 се считат за най-богатите и най-възвишените, 4, 5, 6, 7 са кастите, които не разполагат с много пари, а 8-ците са най-долната каста. Това е тъжно. Някак си да живееш в един такъв свят, в който хората те преценяват, според цифрата, която носиш, е ужасно. Не мога да си представя колко трагично би било, особено ако съм 5-ца, като Америка, на която не й е разрешено да обича човек с по-долна каста. Светът би бил по-страшен, отколкото е в момента. Но да се върнем на Америка. Първото нещо, което ми прави впечатление, е името й - тя е кръстена на страната Америка, а фамилията й е Сингър (англ. singer - певец) и всъщност тя наистина е певица. Колкото и нелепо да звучи, донякъде е и хитро измислено. Америка е една от най-земните героини. У нея ми харесва това, че не се самозабравя, знае много добре коя е и от къде идва, грижа я е за всичко, което се случва, не гледа коя натруфена рокля да си избере, това не я интересува. Борбен дух притежава това момиче. Такива героини харесвам и силно се надявам в следващите книги да бъде все такава. Ще ми достави наистина голямо удоволствие да чета за нея.
Разкъсваща се между чувствата си, Америка трябва да избира между Негово Височество, принцът на Илеа Максън Шрийв и чаровният и напорист Аспен Леджър. Лично аз, ако бях на нейно място, не знам как бих избрала. От една страна е Максън - толкова внимателен, мил и с такова прекрасно отношение към хората, около себе си. Той бързо се превърна в един от любимите ми герои, защото не само е умен и може да разсъждава с главата си, но и е здраво стъпил на земята и не е изгубил себе си сред хилядите проблеми, които му се трупат над главата. А от друга страна е Аспен. Към него имам малко смесени чувства. Не мога да кажа, че мразя героя му, но не мога да кажа и че ми е любим. Харесвам го, в това няма спор. Това, което не ми допадна в него, е че макар да е упорит и да иска да постигне целите си, понякога се държи така, сякаш не знае какво иска и това заключение за него си го направих след думите, които каза на Америка. Така моята топка е повече в полето на Максън. Но ако в следващите книги видя потенциал в героя на Аспен, силите ще се изравнят и тогава ми остава само да чета и да видя защо Америка е избрала накрая... този, който е избрала (знам кой, понеже спойлери навсякъде, но ми е интересно да знам как и защо е направила този избор).

Естествено книгата нямаше да е същата без 34-те останали момичета. Споменаха се толкова различни имена, някои, от които, вече ги забравих. Но помня тези, които си струва да бъдат запомнени. Винаги трябва да има по един, който да развали купона, в случая - Селест. Колкото и неприятна да е нейната личност, аз наистина имам интерес да видя до къде ще стигне тази героиня. Предполагам, че както във всяка приказка, където злодея умира, тук също ще й се случи нещо, което няма да е добре за нея, но ще почета и ще разбера. Останалите, които ми допаднаха бяха Крис и Марли. Просто героините са ми забавни и дано да получат своя щастлив край. Като изключим претендентките, останалите участници в книгата, които са много приятни, са Ан, Мари, Луси и сестрата на Америка Мей, която е същинско съкровище. А трите прислужнички на Америка са очарователни с всичката доброта, която таят в себе си.

Препоръчвам "Изборът" на всеки, който иска да се потопи в един свят, съчетаващ в себе си блясък, красота, кралски приеми и въобще всичко, което може да е свързано със света на принцесите, но и в същото време свят, пълен със страх и мрак. Тази книга не е само рокли и корони. В нея има и загадка, която трябва да бъде разрешена, и една война, която трябва да бъде спечелена. "Изборът" от Кийра Кас беше идеалното четиво за един скучен петък, а продължението на серията от книги обещава да бъде наистина добро. Най-хубавото предстои!


петък, 9 декември 2016 г.

❄ Blogmas #4: Memories about 8th of December ❄


Спомените са вечни. Създаваме ги, за да ги запазим в съзнанието си завинаги и един ден, когато остареем, да си спомняме за времената на прекрасни мигове, вълнуващи преживявания и хора, с някои от които може би един ден ще бъдем все още близки, но и с други, които отдавна ще са излезли от живота ни, но ние все още ще пазим спомена за тях. В днешния Blogmas няма да разказвам много неща и смятам публикацията да е по-кратка. Вчера беше осми декември. Както знаете - студентският празник. И противно на някои мнения - не, това не е повод да излезеш, да се напиеш и на следващия ден да не си спомняш нищо. Или както се е случвало на някои - да направят глупост, за която ще съжаляват дълго време. Не! Този празник може да бъде отпразнуван по много начини, не говоря за диващини, а за нормално събиране на колегите от курса, сладки приказки, малко танци и когато се събудиш на другата сутрин да се чувстваш бодър и да помниш миналата вечер. Реших днес на кратко да ви разкажа за последните ми четири празника през четирите години, в които съм студентка. 
Първата година, естествено, бях най-развълнувана, защото беше първият ми студентски празник. Жалкото беше, че бяхме само четири момичета от курса, а останалите бяха от други курсове, наши приятели. Беше страхотна вечер. Прекарахме си незабравимо и винаги ще помня онзи ден. Нямаше пиянски истории, нямаше глупости, за които да съжаляваме после. Забавлявахме се, смяхме се и след като се прибрахме по квартирите след дискотека се чувствахме превъзходно. Никога няма да забравя първия си 8-ми декември.
Втората година беше бегло копие на първата. Също бяхме малко хора, отново се забавлявахме и се смяхме. Само че бях започнала да губя желанието си да ходя по дискотеки. Дори този втори празник не ми се е запечатал така както първия. Липсваше му желанието и ентусиазъма от предходната година.
Когато станах трети курс, вече съвсем нямах желание да излизам по дискотеки. Дразнех се от целия този шум, който създаваха колегите ми, че щели да излизат еди коя си вечер и така щели да се напият, че да не помнят нищо. А аз това не го харесвах. Третият ми 8-ми декември го прекарах по възможно най-прекрасния начин и изобщо не съжалявам, че го избрах. Прекарах го у дома, в леглото, четейки книга, пиейки горещ шоколад. Малко по-късно си пуснах музика, а после гледах филм. Изпитвах блаженство.
Тази година възнамерявах да прекарам празника по същия начин. Но когато се събрахме момичетата от моята група и те ме навиха да празнуваме в Шумен, не се противих, защото това е последната ни година и няма да ми се отдаде възможност да празнувам отново. Дори бях много развълнувана, че ще се съберем, ще си поговорим, ще се посмеем. Така и стана. Беше много приятно. И въпреки че се прибрах в 01:00 часа и станах в 10:00, се чувствах супер бодра и изобщо не ми се спеше. Това е за мен да си изкараш хубаво и да запаметиш приятните мигове за години напред.

Надявам се, че на всички студенти, които четете това, празникът ви е бил също толкова приятен и запомнящ се! Това исках да споделя в днешния Blogmas. Приятна вечер и не забравяйте да се усмихвате! ♥

сряда, 7 декември 2016 г.

❄Blogmas #3: Shopping therapy and one crazy Christmas tree❄


23:10. Това е часът, в който слушам коледния албум на Майкъл Бубле и започвам да пиша за третия ден от Blogmas. В момента съм толкова развълнувана, че дори ми се губят от мисълта повечето от нещата, които исках да напиша днес. Защо съм развълнувана ли? Не е кой знае каква причината - утре е 8-ми декември. Да, студентският празник. Но няма да говоря повече за него, защото съм решила, че той ще ми е темата за Blogmas за утре. Ето издадох ви кратък спойлер, ха-ха. Както и да е, развълнувана съм, защото не съм празнувала отдавна и не съм излизала да си купя нещо по-официално от времето, в което по Земята още е имало динозаври. Та, днес ходих до Варна и освен дълга разходка, с приятелката ми си направихме и шопинг терапия. 
Започна се с едно дълго обикаляне из магазините. Трябва да си призная, че стане ли дума за купуване на дрехи, аз съм най-трудният и най-капризният човек, който може да съществува. Разбирам майка ми, когато казва, че не желае да тръгне по магазините с мен. Просто аз единственото нещо, което правя, е да влизам от магазин в магазин, да гледам отгоре-отгоре и да казвам, че не мога да си намеря нищо. Странното е, че това е само когато тръгна да си избирам нещо официално за по-празнични случаи. Стане ли дума за ежедневно облекло, само докато вляза в магазина и вече съм си харесала поне пет неща. Днес обаче издирвах нещо като за студентски празник. До последно бях решила, че ще си търся каквото и да е, само да е цвят бордо. Вманиачила съм се напоследък по този цвят. Та, влязохме в един магазин, след това във втори, в трети, в четвърти... няма и няма. Накрая отидохме на пазара, там има един търговски център с много магазини за дрехи, обувки, чанти и т.н. Казах на дружката ми да не ме пуска да изляза навън без да съм си купила нещо. Смешното беше, че тя толкова сериозно си влезе в ролята, че буквално насила ме накара да облека една черна кожена рокля до коляното. Няма да ви опиша колко щастлива бях, че веднага след като я облякох, огледах се и си казах, че въобще няма да търся друго. Беше любов от... е, втори поглед, защото не я харесах на закачалката. В крайна сметка излязох весела от търговския център. 
След това приятелката ми ме накара да влезем в онези... всичко по един лев магазинчета. Само дето на колене не й паднах да не ме вкарва в този магазин. Познавам се аз, влизам, за да разгледам и излизам с поне пет безсмислени и ненужни неща. Този път не беше изключение. Понеже се шегувахме, че на работа ще работим с еленски коледни рога, реших, че ще купя две такива диадеми за мен и колежката ми. Да ме пита някой защо ми беше да ги купувам. Отделно купих магнитче дядо Коледа за хладилник, което е абсолютно от "голяма полза" за кухнята. Но поне купих коледни салфетки за предстоящите празници. Много бяхме интересни двете с приятелчето ми. Правихме си снимки и се смяхме. Снимахме катедралата, часовника, новата реставрирана сграда (и трите на снимката). А приятелката ми дори ме накара да я снимам и отзад за фон да се вижда катедралата. Странно и смешно беше едновременно, защото се чувствахме като туристи в град, който посещаваме много често. 
Голямата разходка приключи към 3 без нещо. От Варна директно слязох на хижите, за да отида на работа. Заварих колегите ми да украсяват огромното дърво до входа с коледни лампички. Ще излъжа, ако кажа, че не се смях като луда, когато се стъмни и ги включиха. Това беше най-странно украсеното коледно дръвче. Знам, че са се постарали колегите и са се катерили ужасно високо, за да окачат лампичките, но като го гледаш от далече прилича все едно от долу са метнали един светещ маркуч и където се улови. Ха-ха. Така се смяхме, че чак коремите ни заболяха. И докато си се бяхме загледали в дървото, на мен ужасно много ми заприлича на съзвездие, заради формата. Шефката реши да кръстим съзвездието на ресторанта и да сложим една табела на входа. Посмяхме си се доста.
С това приключва и днешният ден от Blogmas. Денят беше много забавен и с нетърпение очаквам следващите дни. Има 8 минути до полунощ, така че това беше от мен, аз отивам да гледам 4-ти епизод на Teen Wolf, а вие не забравяйте да се усмихвате! ♥



вторник, 6 декември 2016 г.

❄ Blogmas #2: Travel adventures ❄


45 минути преди полунощ е. Ще излъжа, ако кажа, че денят ми не беше дълъг. Всъщност това ми е един от най-дългите дни през изминалите седмици. В момента имам чувството, че клепачите ми тежат и адски много им се иска вече да се затворят за 9-10 часа. Но не мога просто така да си легна, знаейки, че имам какво да разкажа и да го напиша в блога си като втори ден от Blogmas. 
Денят започна с уморителното ставане. Честно, това ранно ставане някой ден ще ме убие. Ако някой ми предложи едномесечна ваканция на Бахамите, родителите ми ще чуят само трясъка от външната врата и колеленцата на огромния ми куфар. Толкова съм се изморила последно време с лекции, практики и работа, че свърши ли тази последна година, заслужено ще си взема една огромна почивка. Та понеже днес беше един от онези дни, в които от университета отивам директно на работа, реших, че няма нищо лошо в това да ви споделя как протича един мой такъв ден. Хич не е лесно ще си кажете след като прочетете, ама ето... причинявам си го почти ежедневно.
Естествено след тежкото надигане от леглото, тръгнах с кола от Белослав към Шумен. Около час път по магистралата, при това сутрешно време, всеки бърза за някъде. И колежката, с която пътувам (шофьорчето), редовно се вбесява от несъвестни шофьори и тяхното безразсъдно каране. Ама не го разбирам аз това да тръгнеш от една точка към друга и да караш така сякаш се намираш в поредната част на "Бързи и яростни". Както и да е. Стигнахме до Шумен и не че ми се иска да говоря против шуменците като шофьори, ама просто такова каране не съм виждала другаде. Единият излиза без да даде мигач, другият прави невиждани за човечеството маневри, третият тръгва да те изпреварва, а насреща му идва камион. Откачена работа. Не че съм шофьор, ама всеки ден по пътищата и аз им съчувствам на ония, дето искат да стигнат живи и здрави до крайната си точка.
Малко по-късно след поредните няколко часа в университета, реших, че ще пътувам с влак на обратно. Това, което най-много обичам да правя във влака, е да си чета на спокойствие. Обикновено гледам да седна в купе при хора, които мълчат. Предимно при жени на възраст, които си четат вестник. Та и аз така да си почета малко. Е, да ама този път не ми се получи! Седнаха в купето при мен едни шумни девойки. То голям смях и кикотене беше. Главата ме заболя. Сложих си слушалките и реших, че явно не ми е било писано да чета във влака днес. До Провадия бях с тапи на ушите и усилена музика. Слязоха шумните момиченца и се пренесох в сладко четене в следващия половин час. 
Гадното при влаковете е, че ако спрат да изчакват друг влак, всичките ти планове отиват по дяволите. Заради 5 минути, може да ти се обърка цялата схема, която си навързал. А аз понеже съм по схемите, планът ми беше да се кача на влака, той пристига в 16:00, имам точно 10 минути време спокойно да ида до ферибота, да мина от другата страна на канала и баща ми да ме закара до работа. Е, да, ама нещата пак не ми се получиха. Естествено влакът направи 15 минути закъснение и ми се наложи да хвана следващия ферибот, при което закъснях с 10 минути за работа. Общо взето се оказва голямо приключение това моето ежедневно пътуване. Но поне е забавно и събирам повече спомени от времето, когато съм била студентка. Честно, ако някой ми беше казал, че четвъртата година (най-трудната при това) ще уча и ще работя едновременно и ще гоня влак и ферибот, а времето ще ми е изчислено до последната минута, на 100 % нямаше да му повярвам и най-вероятно щях да му се засмея насреща.

Това беше на кратко за пътуването по линията Белослав-Шумен. Редовно е, така че до края на Blogmas може да имам някоя много по-интересна случка от влака за разказване. Досега такива случаи съм имала, че ако започна да ги разказвам всичките, няма да ми стигне една седмица да изпиша всичко. Така е, четири години по влакове, преживяваш милиони случки и срещаш най-различни и странни образи. 

Blogmas за днес свършва тук, а вие не забравяйте да се усмихвате! И честит имен ден на всички празнуващи днес! ♥

понеделник, 5 декември 2016 г.

❄ Blogmas #1: Smells like Christmas ❄


Да се включа в Blogmas е едно от най-интересните неща, които мога да сторя този месец. Вече е 5 декември, знам, че се включвам 5 дни по-късно, но реших да изчакам да мине и последната ми практика за този семестър, за да имам повече време за щуротии. Всъщност не бях сигурна дали да се включа, но влизам в интернет и съм напълно затрупана от Blogmas и Vlogmas публикации и видеа, което ме амбицира страшно много и аз да разпръсна радостта из блога си като го обсипя с публикации през коледния месец. Щастлива съм, че отново пиша... доживях. Както съм го споменавала милиони пъти, последна година съм в университета и никак не е лесно, както ми го описваха познати. На моменти ми е идвало да си ударя главата в стената, ама така силно, че да ми се свършат мъките. Но спокойно, всичко минава. Ето защо ми е нужна глътка въздух и цял месец писане в блога!

Ще започна първия си Blogmas като ви споделя, че имам доста идеи за публикации. Въпреки че в последно време бях съвсем откачила поради факта, че музата ми се беше изгубила и буквално се мъчеше, докато не си пробие път обратно. Хубавото е, че от към от снимки съм решила да ви затрупам. Обещавам, че няма да си смуча от пръстите какво да пиша. Ако нямам нищо за писане, ще пропусна деня. Но за щастие за сега имам доста идеи, така че може и да ви се сторя досадна, но аз ще бъда повече от щастлива да споделя всички щури неща, които ми се случват през декември. Като за начало на Blogmas нямаше по-подобаващо заглавие от това да ми мирише на Коледа. Навсякъде вече е или украсено, или в процес на украсяване за предстоящите празници. А и миризмата на самия въздух напомня на Коледа. Излизам навън и вдишвам силно. Толкова е приятно усещането, когато празниците чукат на вратата.
Днешният ден беше ден за творчество. Макар че още от вчера съм се включила във вълната коледна украса. Днес реших да украся коледното дръвче у дома. Трябваше да направя нещо с почивния си ден, за да го оползотворя както си му е редът. Отидох до един от ония магазини, дето им викат "Всичко по левче", макар и нищо да не е по левче. Имаше едни прекрасни малки дървени играчки за елха във формата на еленчета, ангели, дядо Коледа, елхички, шейна, влакче и т.н. Бяха очарователни и нямаше как да пропусна, независимо, че цената хич не отговаряше на левче. Тази година реших да не правя шарения и кич, а по-семпла елха в класическото червено, златисто и бяло. Затова купих червени и златисти топки, два бели гирлянда и използвах златната звезда от миналата година и няколко панделки, които намерих вкъщи. Украсих я и мисля, че се получи добре, макар че страшно много ме дразни формата на самата елха. Колкото и да се опитвах да я наглася да стои горе-долу широка в долния край и да става все по-тънка, докато не стигне до върха, някак си не ми се получи. В крайна сметка, за да й придам още по-завършен вид сложих под нея някои коледни сувенири, които са ми подарявали през годините.
Вчера работилничката на дядо Коледа се беше преместила на мястото, където работя. С колегите се бяхме развихрили да украсим залата. Не успях да уловя хубави кадри, за което се извинявам. На снимките никак не изглежда коледно и красиво, както е на живо. Но беше изключително забавно, беше ни обзел коледен дух и не спирахме да се смеем. Аз по принцип все си казвам, че съм с две леви ръце. Снощи обаче така се бях ентусиазирала, че съвсем забравих за двете леви. Рисунката на дядо Коледа, която виждате, аз я нарисувах с маркери върху голямото светещо табло. Е, не е перфектен, но като за моите умения се получи! Арката над бялата врата беше без нито една играчка по нея, само клони. Реших, че ще се получи хубаво, ако я украся, и наистина се оказах права. Като цяло тези дни ме е обзел коледния дух и пръскам радост и творчество, където ида. 

И след коледното настроение е време за университетско. Уж започнах с хилядите протоколи и портфолиа, които подготвям, а само се чудя с какво по-приятно нещо да се захвана. Но ето че му се видя края на първия Blogmas пост, така че се връщам към ученето. 

Целувки на всички и не забравяйте да се усмихвате! ♥