четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Когато влезеш в книжарница...


Днес имах една непредвидена спирка, която ме направи изключително заредена с енергия. След като мина поредния изпит, а имах твърде много време до влака, реших да посетя една от книжарниците в Шумен. Тъй като в моя град няма книжарница (или поне няма такава, в която да продават книги), обикновено си купувам книжки от Варна или в повечето случаи от Шумен, когато ми се наложи да ходя до там. Та, днес се чудих какво да правя, за да убия време. Сетих се, че съм близо до книжарницата, която се намира малко по-нагоре от Руски паметник (шуменците би трябвало да я знаете). Влязох вътре и се загубих измежду стотиците заглавия. Книжарничката не е кой знае колко голяма, но е много приятна. Обикновено, когато посетя такова място, винаги излизам щастлива. Я заради обстановката, я заради новите попълнения, които съм успяла да си закупя. Но много рядко ми се беше случвало да загубя повече от час в разхождане из рафтовете. Имах чувството, че искам да си купя всички книги, които имаше там. 

Започнах разходката си от детските книжки - някои за четене с много картинки, други за оцветяване. Имаше много сладки книжки, на някои от които прочетох краткото резюме. Всичките бяха толкова шарени, че за момент ми се прииска отново да съм дете. След това минах към детската литература и макар повечето да съм ги чела в училище, просто погалих с пръсти книгите в знак на уважение. Все пак не се забравят класики като "Ян Бибиян", "Принцът и просякът", "Патиланци" или книжките с български народни приказки, както и любимите ми приказки на Ханс Кристиан Андерсен. След като излязох от дълбоките спомени от детството, се запътих към YA литературата. Имаше доста заглавия, които съм си маркирала за четене, но тъй като бях решила, че за в момента ще си закупя една определена книга, когато я видях просто я грабнах и продължих с разходката. Книгата беше "Двор от мъгла и ярост". Пообиколих и рафтовете с трилъри и ужаси. Трябва да призная, че макар да не съм фен, огромна част от книгите ми направиха впечатление. Заглавия на Стивън Кинг, Дейвид Балдачи, Дан Браун, Джон Гришам и други. Малко след като хубаво огледах, прочетох и дори препрочетох някои заглавия и резюмета на трилър литературата, се отправих към фентъзито. Отново имаше доста заглавия, които трябва да прочета, дори е наложително. За някои от вас може да е шок, за други - не, защото съм го споделяла и друг път, но не - аз не съм чела книгите за Хари Потър (като изключим първата, която прочетох в 3-4 клас, но не помня много). Да, тази година съм си го поставила за цел и веднага щом прочета книгите на Сара Дж. Маас, които ме чакат на рафта, малко по малко ще започна да се сдобивам със свое копие от романите от поредицата. И след като посрамих себе си с тази истина, минавам натам със следващите книги, които прегледах в книжарницата. Стигнах до класиките. Едни брилянтни заглавия ме гледаха от там. Не мога да ви опиша каква чест беше за мен да държа в ръцете си най-красивото издание на "Война и мир", което съм виждала. Естествено - разделено в два тома. С твърди червени корици, много приятни на допир. Още в мига, в който ги видях, очите ми останаха. Обещах си, че един ден ще се върна там и ще си купя и двата тома. А също и великолепното издание на "Железният светилник", който съм чела в училище. Бях в екстаз, докато държах книгата в ръцете си. 

Доста интересни книги си записах към TBR списъка. Надявам се, че ще имам достатъчно време през живота си, за да успея да се сдобия и да прочета колкото се може повече книги. Четенето е страст и начин на живот. А един ден се надявам да притежавам в дома си стая, пълна само с великолепия. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар