петък, 24 февруари 2017 г.

"Прикачен" - Рейнбоу Роуъл


"Здравей, аз съм онзи тип дето чете имейлите ти, и освен това те обичам..."

Книгата "Прикачен" определено ме накара да желая да се бях родила 20 години по-рано от 94-та година, в която реално се родих. Ще попитате "Защо такова странно желание? Сега щеше да си на близо 50!". Да, така е... Но представете си онези години, в които всичко е било по-различно от сега. Когато е нямало Фейсбук и е било загадка как ли изглежда човекът, с когото си пишеш имейли. Когато реално се влюбваш в душата на човека, а не в неговата външност. Знаете как е сега... Винаги първото впечатление идва от външния вид. Колкото и да се опитваме да си мислим, че сме харесали първо вътрешната красота на някого, няма как да се случи след като първо виждаме неговия лик, освен, ако сме слепи и няма как да видим как изглежда този, с когото разговаряме. Кажете как да не ми се иска да бях на годините на главните герои от тази книга и да живеех през 1999-та година, когато реално мога да изживея една виртуална любов с човек, когото дори не съм срещала на живо.

Книгите на Рейнбоу Роуъл явно всеки път ще бъдат някакъв проблем за мен. Реално "Прикачен" е изключително сладка, вълнуваща любовна история, за която докато четеш все едно се пренасяш в романтичен филм и главният герой/героиня си ти. Не мога обаче да си обясня защо, подобно и във "Фенка", отново имах проблем с четенето. И в двете книги на Роуъл действието в началото се развиваше скучновато, мудно и безинтересно. В случая с тази книга единственото, което ме вълнуваше в първата половина, бяха имейлите, които си изпращаха двете героини и най-добри приятелки Бет и Дженифър. Освен това веднага ми направи впечатление годината на развитие на действието, за което споменах и по-горе. Наистина е страхотно, че Роуъл е избрала точно годината преди началото на новото хилядолетие, защото героите се питаха стотици въпроси, свързани с това дали изобщо ще има следваща година и дали това не е краят на света. От втората половина на книгата започна да става все по-интересно. Имахме много повече допирни точки между тях двете и главният мъжки персонаж Линкълн. Историята проследява именно неговия живот. Той работи във вестник на име "Куриер" и се занимава с кореспонденцията на работниците във фирмата, които трябва да проверява за груб език, неприлични думи и т.н., следователно да ги докладва. Естествено, попада на имейлите на Бет и Дженифър, които макар и да не иска да чете, го прави, защото се привързва към тях, така сякаш ги познава. 

Линкълн е от онези мъже, които са преживели нещо в живота си и то ги е разтърсило до толкова, че се боят при всяка новост, която ги сполетява. Вероятно заради това, макар и почти на 30, той живее при майка си, работи по професия, която мрази, и играе на една определена видеоигра с приятелите си. Честно казано той е олицетворение на доста мъже по света и когато се замислих над това каква е същността му, аз осъзнах, че всъщност познавам няколко души, които живеят по същия начин като него. Боят се да направят следващата крачка в живота си. Двете героини, за чиито животи научаваме предимно от имейлите, които и ние също имаме възможност да прочетем, са наистина интересни. Бет е интелигентна, жизнерадостна и забавна личност. Веднага ми стана любимка не само заради несравнимо уникалния си характер, но и заради факта, че работи като филмов критик. Така открих, че това е общото помежду ни - и двете обичаме да гледаме филми и да изказваме мнението си за тях. От своя страна, Дженифър пък също е умна и забавна, но понякога тези нейни, как да ги нарека... желания, не ми бяха приятни. Вероятно не я разбирам, понеже аз самата не съм стигнала до такъв етап от живота си. И тримата герои в книгата претърпяха промени и преоткриха себе си. Затова и краят на книгата беше задоволително прекрасен. Книгата наистина е от онези, които ни показват една истинска история за любовта между хората.

Макар и да ми отне доста време да я прочета, вероятно заради самия стил на писане на Роуъл, аз все пак оцених четивото заради взаимоотношенията между героите и фактът, че ме накара да се замисля за някои неща, а и за моите лични желания. Вероятно това е красотата и уникалността в книгите на тази писателка. Препоръчвам ви да прочетете книгата, за да си създадете свое лично мнение за нея, а и не мисля, че ще съжалите след като затворите последната страница. Ако имате свободно време и се чудите, кое бързо четиво да подхванете - "Прикачен" несъмнено е вашата книга.

Няма коментари:

Публикуване на коментар