понеделник, 30 януари 2017 г.

January Wrap Up & February TBR


До началото на новия месец има едва един ден. Тъй като уча за изпит едва ли ще прочета нещо странично през този ден, затова реших да си публикувам месечната равносметка, която е един много добър старт на годината. Този месец прочетох 7 книги - довърших поредица и започнах нови две. А и предвид факта колко малко време имам за четене, понеже имам за учене, мисля, че цифрата книги, които успях да прочета, е доста добра.

1-5. "Елитът", "Единствената", "И заживели щастливо", "Наследницата", "Короната" - Кийра Кас

Както казах, през началото на годината завърших поредицата "Изборът" на Кийра Кас. През края на миналата година изчетох първата книга, след това веднага започнах втората "Елитът", която завърших в началото на 2017-та. Продължението на поредицата много ми хареса, имаше емоции. Като цяло историята на Америка, Максън и Аспен ми стана много любима и с удоволствие прелиствах страниците. Дадох на втората книга 5/5*. В третата - "Единствената" не ми липсваше нищо. Не исках да откъсвам очи от книгата, дори и за миг. Финалът беше очакван, но прекрасен. Много харесах каква развръзка е написала Кас за героите си. За жалост имаше и тъжни моменти, които не очаквах, но след като си събрах мислите, смятам, че това е било най-доброто решение, което авторката е можела да вземе. Съответно дадох 5/5* отново. В "И заживели щастливо", която получи същият брой звезди, имаше няколко разказани истории. Обикновено много харесвам сборници с избрани моменти и неразказвани досега истории за живота на героите, от която и да е поредица. С това ме грабна и тази книга. В "Наследницата" и "Короната" действието се развиваше 20 години по-късно и главната героиня беше принцеса Идлин. Не харесах нейната история толкова, колкото тази на Америка. Въпреки това останах доволна от края й. Дадох на "Наследницата" 4/5*, а на "Короната" - 5/5*.


6. "Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии" - Рик Риърдън

Това беше една книга, която ме завладя още от самото й начало. Беше пълна с приключения, мистерии, забавни герои, а гръцката митология допринасяше, за да държи интереса ми запечатан измежду страниците. Без съмнение книгата си заслужи 5/5*.


7. "Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас

След като затворих книгата нямах никакви думи. Единственото, което направих, бе да я прегърна и да въздъхна "Ах, колко хубаво беше!". Останах очарована от героите и омагьосана от света. Поредицата предвещава да става още по-вълнуваща. Ще напиша ревю съвсем скоро, защото наистина имам какво да кажа. А междувременно ще спомена, че няма как да дам по-малко от 5/5*.        

Този месец съм много доволна от всички книги, които изчетох. Нямаше нито една слаба. Обикновено рядко се разочаровам от книга, защото винаги гледам положителното. Тук някои от книгите също си имаха недостатъци, но бяха толкова малки, че приятното ги засенчи. Месец февруари ще бъде един от най-тежките ми през тази година, защото имам три изпита още, а от 13-ти започвам държавната практика, която е 10 седмици. Следователно много по-малко време за четене. Все пак ще използвам дори и малкото свободно време, за да го запълня с книги. Та, не кроя грандиозни планове за четене през февруари. Желанието ми е да прочета засега следващите три книги от "Стъкленият трон", а дано имам време и за повече.

неделя, 29 януари 2017 г.

"Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии", Рик Риърдън


Когато за първи път чух за тази поредица преди много, много време все си мислех, че вероятно няма да ми допадне чак толкова. Но честно казано не знаех почти нищо за нея, освен че главният герой се казва Пърси Джаксън и е син на Посейдон. Малко по-късно обаче излезе филма и го гледах. Въпреки милионите критики, които получи, аз го харесах. След това излезе втория и историята беше същата - критики много, но на мен ми хареса. Все още обаче бях малко скептично настроена към книгите, защото всички казваха, че е за деца и т.н. и т.н. Но! Но! Не мога да ви опиша колко съм щастлива, че се докоснах до тази поредица. Започнах да чета и в един момент се усетих, че съм преполовила книгата. Беше ми изключително интересно, буквално помитах страниците една след друга. Всичко в книгата ме завладя - героите, историята, митовете. И трябва да ви кажа, че няма нищо общо с онова, което бях гледала! В един момент осъзнах защо бяха всички тези критики спрямо филма. Да ви призная и аз се ядосах малко, че са променили толкова много неща. Но сега съм тук да обсъдя книгата и фактът, че обикнах героите и хилядите приключения, които изживяха в тези 300 и няколко странички. Тръпна в очакване да мине сесията и да довърша останалите четири книжки.

Историята следва живота на 12-годишния Пърси Джаксън, който има дислексия. В обикновения си живот, той е проблемно дете, което сменя училищата, създава проблеми на учителите и никога не го свърта на едно място. Той живее с майка си и недодялания си доведен баща. Всичко в живота му е такова, докато един ден нещата се преобръщат в съвсем друга посока. Когато хлапето разбира, че е син на един от олимпийските богове. Честно казано това е една от най-любимите ми части в книгата - моментът, когато Пърси разбира, че всичко, което познава като обикновено момче е една илюзия. Персонажът му е изключително интересен. Никога досега не бях чела за главен герой, който е дете. Но ми беше изключително интересно и Пърси е много силно момче. Възхищавам му се. В опасност или не, той е страшно забавен и винаги защитава семейството и приятелите си. Наистина харесах силната връзка, която се заформи между него, Гроувър и Анабет. Тримата предвещават да бъдат (и вече станаха) един от любимите ми приятелски кръгове в книгите. Знаете... като онези, с които би ми се искало да преживяваме милиони приключения, да обикаляме из страната в търсене изгубени мълнии и да посетим подземното кралство... точно както се случи и в книгите. Представям си го, колко готино би било! Точно заради това нямам търпение да прочета и останалите книги. Искам да продължавам да си представям, че съм един от героите и че преживявам всички тези вълнуващи случки в лагера на нечистокръвните. Чувството е велико. Историята е велика. Никога преди не се бях вълнувала от гръцките митологии. Тази книга промени отношението ми. Мисля, че това е и едната причина поредицата да е създадена с толкова млади герои - за да може децата да започнат да я четат от 4-5-6 клас и междувременно да научат малко повече за боговете и митичните създания в гръцката митология. Но аз, като момиче на 22 години, бях изключително пометена от историята, като от виелица, и въобще не ми пука за колко годишни е определяна. Детска литература - дайте ми я насам! 

Обожавам Анабет! Тя се превърна в моя любимка още от първия момент, в който прочетох за нея. Нещо много силно ме привлече в героинята. Развълнувана бях във всеки един момент, в който четях за нея. Несъмнено се превърна в една от най-невероятните женски персонажи, за които съм чела. С нетърпение очаквам да разбера какво ще се случи с нея по-нататък. А и съм сигурна, че не съм била единствената, която е добила чувства към нея и Пърси от първата книга още. Гроувър също е един от героите, които несъмнено обикваш. Присъствието му внасяше много цвят и веселие в моментите. Много интересни ми бяха и наставниците им в лагера. Колкото и странен да е г-н Д., аз много харесах тази негова личност и съм се смяла страшно много всеки път, когато бъркаше името на Питър Джонсън... така де, Пърси Джаксън. 

Историята като цяло въобще не беше това, което очаквах. Всичко беше много повече! Имаше приключения, имаше динамика, имаше въпроси, които трябваше да се разрешат. Книгата беше прекрасно бягство от ежедневието. Всички онези моменти, които имаха героите, са незабравими. Персонажите ти стават любими и искаш да четеш все повече за тях. А действието на историята е толкова плавно и леко, че се чете с удоволствие и желание да прелистиш страницата колкото се може по-бързо, за да видиш какво се случва нататък. Няма по-приятно нещо от съчетанието на забавна и приключенска история с гръцка митология и купища митични създания. Вероятно има такива от вас, които все още не са започнали с четенето на поредицата. Не губете време! Поредицата на Рик Риърдън обещава да става все по-добра, а останалите му книги сигурно са повече от невероятни. Аз лично се радвам, че се въвлякох в този свят, защото не ми се излиза от него. Не му мислете, няма да съжалявате!

събота, 21 януари 2017 г.

Shadowhunters TV Show - Коментари и впечатления #3


Най-после дойде време да споделя мнението си за новия сезон на Shadowhunters. Реших да почакам да минат няколко епизода, за да видя как ще потръгне и да си изградя по-стабилно мнение относно това как върви и какво ми се иска да видя в новия сезон. Както всеки един фен на книгите за ловците на сенки, аз също искам да си измислят по-малко и повече да следват книгите. Имам само няколко дребни проблема с новия сезон и един малко по-голям, за които ще ви говоря в тази публикация. Вече съм правила два поста за сериала, които можете да видите тук и тук. Както съм казвала и в тях, аз искам сериалът да бъде успешен и да се развие положително. Актьорите все още има какво да научат, защото някои от тях все още не ми се струват, така да се каже "влезли под кожата на героя". Но новият сезон е една идея по-добър и сега ще ви поговоря малко повече за него.

Публикацията нататък ще съдържа спойлери за сериала и книгите!
Четете на своя отговорност!

Иска ми се да започна с някои от положителните неща. Първото такова нещо, което ми направи впечатление, беше новото интро и музиката. Много по-добър едит и песен, отколкото миналия сезон. Страшно се изкефих, когато започна. Забелязвам също, че доста от бойните сцени са подобрени. Вече ги няма онези неописуемо досадни звуци, докато се удрят, и странните движения, които имаха някои от актьорите. Изглежда, че явно доста са тренирали и са се постарали тези сцени да изглеждат по-реалистични. Друго, което забелязвам, е промяната на портала. Естествено, докато четях книгите, си представях нещо много по-грандиозно изглеждащо. Мисля, че за портала създателите трябваше да вложат малко повече креативност, но и така не е зле. Поне има напредък относно специалните ефекти. И честно казано май с това се изчерпват нещата, които смятам за подобрение. Има и още няколко, но за тях по-надолу.


Най-досадното, ужасно и незначително нещо, което можеха да въведат в сериала, е руната за преобразяване. Въпросът ми е един и е много прост - защо? Защо? Защо? Огромна грешка, която тръгна още от първи сезон с "Аз съм Валънтайн, преобразен в Майкъл Уейланд". И оттогава досега имам чувството, че все повече ни натрапват тази руна пред очите, все едно знаят, че я мразим и го правят нарочно. При това не само Валънтайн, ами вече Клеъри, Изи и кой ли още не, използват преобразяваща руна. Да, добре, разбирам, че трябва нещо да се промени, не може дословно да се прави всичко като в книгата. Но просто не виждам смисъл в това да използват тази руна. Мога да задълбая много надълбоко в темата "Защо не трябва да съществува такава руна в сериала?", но не ми се иска да правя километрична публикация. Номерът с преобразяването е на една друга героиня и не трябваше да й го отнемат, защото това я правеше уникална. Сега, ако решат да я вкарат по някакъв начин в сериала след време, ще я съсипят и няма да е интересна с абсолютно нищо.


Нещото, което все още не мога да проумея, е как така Джослин не можа да разбере, че Джейс не е синът й. Та, нали в книгите беше точно така, когато видя очите му и разбра, че той не е Джонатан. Тук проблемът за мен е това, че много рано събудиха Джослин. Тя трябваше да остане омагьосана поне докрая на този сезон. Все пак нали тя беше тази, която разбира истината. Не намирам логика в замисъла на режисьорите защо са решили да извъртят нещата по този начин. Накрая сигурно някак си магически ще й светне лампичката в главата и ще се сети за черните очи на Джонатан. Клеъри и взаимоотношенията с майка й пък е другото, което ме дразни. В единия момент й вярва, а в следващия - не. Но като цяло тези две актриси не ми изглеждат добър избор още от самото начало и последствията само потвърждават мислите ми.


Ретроспекциите са възможно най-ужасното нещо в сериала. Не говоря за сцените - те са добри. Говоря за актьорите и абсолютно никаквата логика, която използват създателите. Първо Джослин, Валънтайн и Люк в миналия сезон за ретроспекциите бяха използвани по-млади актьори, които да ги изиграят. Това е добре, действието се развива 20 години по-рано, нормално е да са по-млади. В този сезон обаче имаше сцена с Джослин и малкото бебе Джонатан, а актрисата си беше същата тази, която гледаме във всеки епизод, а не по-младата. Което си е един голям гаф, защото щом един път ще е по-млада актриса, поне да я бяха наели отново, вместо да наемат двама чисто нови актьори, които да изиграят Джейс и Алек с колко... четири-пет, най-много шест години по-малки. Колко глупаво и безсмислено. Това е Холивуд, за Бога! Тези хора нямат ли креативност? За първи път ли снимат сериал? Не знаят ли, че лицето на човек не се променя кой знае колко от 15 до 20-22 годишна възраст? Какъв е смисълът да наемат трима по-млади актьори за Изи, Алек и Джейс, при положение, че малко грим, различна прическа и други дрехи биха свършили чудеса със сегашните актьори? Непонятно е за мен. 


Време е да кажа няколко положителни думи и да приключвам с доста дългата публикация. Първо за новите актьори в сериала, които да си призная, много ми харесаха. Инквизитор Алдъртрий е новият герой, който е глава на Института в Ню Йорк. Много интересен е, а и от книгите си го спомням, ако не се лъжа в "Град от стъкло". Може и да не му е положителна ролята, но имам желание да продължа да го виждам. Най-после видяхме и Мая в новия епизод, за което нямах никакво търпение. Актрисата наистина е точно попадение. Надявам се, че ще я виждаме доста често нататък, а и ми е интересно да видя сцени между нея и Саймън. Относно него пък нямам какво да кажа, защото е страхотен. Алберто Росенде върши чудеса, като същото мога да кажа и за Хари Шъм Дж., който играе Магнус, и Емерауд Тобия, в ролята на Изабел. И накрая най-хубавото нещо, което видях този сезон (и съм изключително щастлива от това), беше сцената с Джейс и Алек в последния епизод. Наистина почувствах парабатайската връзка. Това за мен беше най-добрата и емоционална сцена от началото на сериала. 

П.С. Тъй като гледам, че Джейс е в Града от кости в следващия епизод, а и Валънтайн е там... Това означава ли, че има шанс скоро да видим... знам ли... брат Закарая? Не че нещо, ама като гледам колко бързо се развива всичко, никак няма да е зле, нали?

петък, 20 януари 2017 г.

The Book Community Tag


От страшно много време ми се правеше таг. Няколко дни се рових в интернет, за да си намеря някой, който да ме грабне и да реша, че ще трябва да го направя. Харесах си няколко, но ще ги запазя за по-нататък, защото Юли от Atta's Bibliophilia ме тагна да направя The Book Community Tag. Няма да тагвам никого, защото не съм сигурна кой го е направил, но пък се чувствайте поканени всички. :)


1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка.
Мислих доста по този въпрос. Загледах се в книгите си и се запитах кои герои си приличат толкова много, че да направят двойката на двойките. Но няма такава. Честно казано харесвам всички двойки, за които съм чела досега. Обаче си мисля сега за Саймън от "Реликвите на смъртните" и Лола от "Звезди за Лола". Биха били сладки заедно. Лола е щура, нестандартна в избора си на облекло и много мила, а Саймън е забавен, сладък и би се грижил за нея. Така че си мисля, че биха се допълвали. Но в никакъв случай не ми се иска да става, защото Sizzy са endgame.

2. Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта. Прочел/а ли си тази книга? Ако да - какво мислиш за нея?

Нора има 4 букви, а четвъртата на рафта ми е "Предани", третата от поредицата "Дивергенти" на Вероника Рот. Да, чела съм я, дори два пъти. Мъчение си беше честно казано. Не че не ми хареса, дала съм й 4 звезди в Goodreads. Просто имаше много неща, които не ми харесаха и който е чел книгата знае кое е основното, за което говоря.

3. Три любими поредици - защото ти харесват? Защо ги препоръчваш?
"Адски устройства" - Касандра Клеър: Защото героите са уникални, историята е невероятна, емоционална, има екшън, любов, всичко, което искам от една книга, тази трилогия го притежава.
"Изборът" - Кийра Кас: Една поредица, която прочетох едва тази година, но беше толкова завладяваща, че не можех да спра да я чета.
"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас: Започнах я едва преди няколко дни. Накрая на първата книга съм, но от сега знам, че и за напред ще се вълнувам от историята, така както ме грабна сега от първата страница. Така че смело мога да си я впиша в листа на любими.

4. Най-добрата книга, която прочете през изминалата година.
Много, много книги прочетох, които си заслужават да бъдат вписани като най-добрите. Но една от тях е "Лейди Полунощ", защото ме остави без думи.

5. Автор, чиято книга би купил/а без дори да си чел/а резюмето.

Може да прозвучи странно, защото има далеч по-стойностни автори, но мисля, че тук ще отговоря Джон Грийн, защото досега никога не съм чела резюме на негова книга, а директно си я купувам. Книгите му си имат своя чар.

6. Любимо място за четене.
В леглото. Не ми е удобно да чета на друго място.

7. Любима книжна сцена/момент, който се е запечатал в съзнанието ти.
О, толкова са много! Страшно много любими моменти ми изплуват в съзнанието. Тука от няколко дни обаче много често се сещам за Джейс, когато скочи от Института в... дали не беше "Град от пепел"? Поправете ме, ако греша, забравила съм точната книга от поредицата. Но след като гледах в новия епизод на Shadowhunters как скочи от покрива на болницата и това веднага ме накара да си спомня за онзи момент от поредицата.

8. Любим книжен блогър.
Харесвам блоговете на всички, които пишат в групата на българските буук блогъри. Всеки блог е със своя индивидуалност. Сред най-любимите ми са ТедиАдиЮли и Юлия, а и ги следя най-отдавна.

9. Любим книжен влогър.
КристинДжесиСашаХейли и още няколко, които следя с интерес.

10. Любим книжен профил в инстаграм.
Следя доста, предимно български. Всичките са страхотни и обожавам снимките им, но тъй като не мога да напиша абсолютно всички ще кажа само няколко от тях: itsrainingbooksjustmybookstagrambookcybercoffeechatterbooksalex_alexbooks
mercurialreads.

петък, 13 януари 2017 г.

Най-добрите fan-made книжни трейлъри


В последните няколко дена непрекъснато гледам книжни трейлъри. Интересна ми е разликата между официалните трейлъри на книгите и фен-мейд видеата. Предимно в канала на EpicReads има интересни официални трейлъри. Личи си, че са вложили усилие да направят трейлър за която и да е книга, но никога не се получава перфектно. Има си изключения, но са редки. Докато при фен-мейд - о, Боже мой! Феновете са невероятни творци. Могат от няколко филмови сцени или фотосесии на модели, реклами и кой знае колко други неща, да сътворят перфектното видео. И като го изгледаш пред погледа ти минават всички спомени за книгата. Аз на няколко пъти си казвах "Де да беше истина". Та, това ме вдъхнови да ви покажа някои от любимите си фен-мейд трейлъри, в които си личи, че е вложено старание, и които ме накараха да остана без думи. Подредих си ги като топ 5. Насладете се! 

5. "Ангел с часовников механизъм" - Касандра Клеър.
Дори и да не е перфектно направеният трейлър, личи си, че момичето/момчето се е постарало. Аз лично почувствах желанието да беше истински. 



4. "Двор от рози и бодли" - Сара Дж. Маас.
Направо ми се щеше да вляза в компютъра. Не можех да откъсна очи. Това ми напомни, че имам нужда да прочета втората книга от поредицата незабавно. Впрочем - Иън като Рисанд... Да!


3. "Лунните хроники" - Мариса Майер
Какъв edit само! Наистина страхотна работа и качествено видео.


2. "След" - Анна Тод
Въпреки че съм чела съвсем малко от тази история преди доста време, когато я превеждаха онлайн в един сайт, сега ми се прииска да я довърша скоро. А и чувам, че гласят филм, така че трябва да побързам. Гледах интервю с Анна Тод, където тя казва, че иска тези двамата актьори за главните роли. Не мога да съм по-съгласна с нея!


1. "Изборът" - Кийра Кас
Откровено това е най-прекрасният фен-мейд трейлър, който съм гледала! Ще излъжа, ако кажа че го изгледах само веднъж. И вече нямам търпение да го видя на големия екран. Дано Warner Brothers да побързат с екранизацията. 


сряда, 11 януари 2017 г.

Америка vs Идлин: Ревю на поредицата на Кийра Кас


В края на миналата година и началото на тази, аз отдадох своето време на книгите от поредицата "Изборът" на Кийра Кас. Бях впечатлена от героите, които беше измислила авторката. Всеки един от тях си имаше своята индивидуалност, всеки страдаше, обичаше, желаеше различни неща, но в крайна сметка всеки един от тях искаше накрая да намери щастие. Бях очарована от по-голямата част от героите и желанието ми да продължа да следя историята им не угасна, докато не прочетох и последната страница. Ще излъжа, ако кажа, че не почувствах една празнина след като прочетох последната книга. Толкова бях завладяна от историята, че ми се искаше да продължа да чета. Светът, в който се развива цялата ситуация, е много по-различен от този, който ни заобикаля в момента. Интересно ми беше да си представя как аз бих живяла в един такъв свят, където номерът на кастовата система важи повече за един човек от неговия характер. Как бих живяла в свят, в който от рождението ми още е взето решение с какво ще се занимавам, когато порасна. Просто, докато четеш и всички тези въпроси, за това какъв би бил живота, ти изникват в съзнанието. 

Понеже книгите са разделени на две части ще говоря по отделно и за двете. В първата част историята проследява живота на принц Максън Шрийв, Америка Сингър и Аспен Леджър. Вече направих ревю на първата книга "Изборът", което може да видите като кликнете тук. Поради тази причина ще споделя предимно за развитието на героите в другите две "Елитът" и "Единствената". Честно да си призная дори и да не сте чели поредицата, да не познавате героите, сами можете да предположите какво се случва на финала на третата книга. Дори и аз, преди изобщо да знам историята, сама си направих изводи за евентуален край, за който след това разбрах, че съм напълно права, а по-късно, когато нагледно прочетох всичко в книгите, макар и да знаех как приключва, беше много емоционално да прочета описанията и думите на героите, да разбера как всъщност се е стигнало до този финал. Във втората част на поредицата, който е изцяло отдаден на живота на принцеса Идлин, пък нещата са доста по-различни и на мен това ми правеше впечатление през цялото време. Докато в първата част читателите следяхме решението на принц Максън и всичко се развиваше от гледната точка на Америка, като една от участничките в Избора, във втората част вече нещата са от гледна точка на избиращия, в лицето на Идлин. А и не само това. В първите три книги ние не следяхме само и единствено Избора, участничките и решението на Максън, имаше и доста по-сериозни неща, за които героите да мислят, а и ние, като читатели, да умуваме как ще свърши всичко това и дали ще успеят да се измъкнат от ситуациите. Случките и моментите бяха много по-завладяващи и емоционални. Докато в историята на Идлин огромната част от книгата е отдадена на това какъв избор ще направи тя. Естествено и тя като бъдеща кралица си има проблеми, но сякаш историята не те грабва така, както в първите книги. Точно заради това аз бих избрала първоначалната трилогия като любима. 

Иска ми се да направя сравнение на някои от героите. Ще започна с най-очевидните, а именно Америка и Идлин. Като двете главни героини, които са също и разказвачите в поредицата, имаме възможността да опознаем и двете. Аз останах впечатлена от Америка. Тя е толкова силна и борбена, интелигентна и умна. Може би не мога да я нарека решителна, поради доста причини в любовен аспект. Въпреки това тя е една от най-сърцатите и мили героини. Особено във втората част, когато я виждаме като зрял човек. Идлин от своя страна ми направи ужасно впечатление в началото. Мразех онази й реплика, която си повтаряше в някои моменти от двете книги. Вярно е, че е била възпитана в кралска среда, но фактът, че напълно е самозабравила себе си, въобще не ми допадна. Дори и след финала, аз все още не съм почитателка на Идлин, макар и в последната книга да прочетох за една зряла, умна и решителна жена, здраво стъпила на краката си, пак не можах да я харесам чак толкова много. Явно хората са прави като казват, че първото впечатление е от значение. 

Както се очакваше, във втората част прочетохме за няколко млади и интересни мъжки персонажи, които мен лично ме впечатлиха. Вероятно няма да учудя никого, казвайки, че трите момчета, които останаха накрая, са ми любимци. И тримата бяха толкова различни, толкова умни и забавни. Искаше ми се малко повече сцени да има с избраника на Идлин, но дори и така аз много го харесах. Радвам се, че Кийра Кас избра да обвърже главната героиня точно с него. Това внесе разнообразие в книгата и в самата история за Избора. Разбира се, няма как да не обърна внимание на Максън и Аспен, които бяха най-прекрасните герои в цялата поредица. Любовта ми към мъжките персонажи никога не угасва, а сега прибавих още двама към безкрайния списък от любими герои. Толкова силно щастие ме обземаше, докато четях за тях двамата. Дори не мога да реша кой ми е по-любим, защото и двамата са уникални във всяко едно отношение. Държанието им, думите им, емоцията, която влагаха във всяка една сцена - настръхвам, дори като се сетя. Не всяка писателка я бива да описва и създава герои, които да ни легнат на сърцето. Когато обаче на някоя й се получи, не ни остава друго, освен да четем и да се разтапяме като лед под ярко слънце.

Финалните ми думи за цялата поредица няма да бъдат дълги. Ще кажа само, че за мен беше удоволствие да бъда част от такъв вълнуващ свят и да се запозная с несравнимите герои на Кийра Кас. Дълго време ще мисля за тази история, защото определено ми легна на сърцето. Препоръчвам ви четенето на тези книги. Вероятно повечето вече сте ги чели, но ако не сте - направете го. Ще се усмихвате, ще се смеете, ще ви трогнат толкова много моменти. Заслужават си, а и се четат бързо. Няма да съжалявате!

неделя, 1 януари 2017 г.

2016: A year in review (Hello 2017!)


Честита нова година! Пожелавам ви само положителни емоции, много нови книги, в които да се потопите, и много усмивки! 
2016-та година беше една невероятна година по милион причини. Преоткрих себе си като читател, създадох приятелства, промених се откъм положителната страна. Стотици неща подпомогнаха годината ми да бъде запомняща се. Та, както подобно и на вас, реших да си направя един обзор на всички неща, които ми харесаха, които ме натъжиха, които ме зарадваха. Тази публикация ще бъде свързана с много книги, много филми/сериали, музика, известни личности и други неща, които са ми станали любими през 2016-та, както и някои открития за мен самата. Надявам се да ви е интересно. :)

КНИГИ

През изминалата година прочетох много книги, които ми станаха любими. Преоткрих нови автори. Влюбих се в нови светове. На първо място няма как да не спомена кралицата Касандра Клеър и всички книги от раздела "Хрониките на ловците на сенки". Започнах да ги чета през януари като първата беше "Ангел с часовников механизъм". Съответно нямаше как да не обърна внимание на великолепни герои като Уил, Теса и Джем. С тях започна вълнението от допира до някоя от книгите на Касандра. Несъмнено нейното творчество остави траен отпечатък в сърцето ми. Разбира се през годината прочетох и много други интересни истории, някои от които с интерес ще продължавам да следя. По-рано тази година прочетох "Двор от рози и бодли" на Сара Дж. Маас. Книгата беше наистина чудесна и скоро ми се ще да продължа с втората, а също и с другата й поредица, която толкова много хора ми похвалиха. Друга книга, която се е запаметила в съзнанието ми, е "Гневът и зората" на Рене Ахдие. Също една вълнуваща история, която ми се иска страшно много да бъде завършена скоро. През тази година прочетох и "Лунните хроники" на Мариса Мейър, които пък бяха изключително забавни и интересни за проследяване, с герои, които ме накараха да се усмихвам стотици пъти. Естествено имаше и най-разнообразни други книги, които прочетох, но може би горе споменатите ще бъдат книгите, с които ще си спомням тази година.

ФИЛМИ/СЕРИАЛИ

През изминалата година открих много нови филми, които се вместиха в списъка ми с най-любими. За първи път тази година изгледах един филм, който е от 2000-та мисля - "Пърл Харбър". Този филм влезе в сърцето ми. Не бях изпитвала такава емоция при гледане на друг филм от "Титаник" насам. Но "Пърл Харбър" го постигна. Наистина великолепен филм, за който просто трябва да отделите време. "Аз преди теб" и "Когато те зове сърцето" бяха още два от филмите, които съм си оставила на лаптопа в случай, че реша, че искам да ги гледам отново. Също вълнуващи истории, които ми харесаха от първите минути. "Легендата за Тарзан" беше филмът, излязъл тази година, който остави у мен много приятни впечатления. Наистина класиката оживя по върховен начин и се радвам, че отделих време за него. Междувременно през 2016-та си наваксах гледането на много от филмите на Марвел, които не бях гледала, за да се подготвя за Captain America: Civil War, който от своя страна затвърди обичта ми към героите на Марвел. Героите на DC пък ме изненадаха в сериалите Arrow, The Flash и Legends of Tomorrow. Великолепни финали на сезоните в началото на годината, страхотен старт през есента и оставащи ме без дъх финали на полусезоните през декември. Новите сериали, които започнах да следя през тази година, са Teen Wolf, Shadowhunters и Supergirl. Супергърл, подобно на другите герои на DC, ме изненадва много приятно. Ловците на сенки още се борят да завладеят сърцето ми и пред екрана, но не им се получава, така както ме завладяха в книгите. А за Teen Wolf нямам какво да говоря - уникален сериал, уникални герои и ми се плаче, че не започнах да го следя по-рано.

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ

През изминалата година сред стотиците филми, които изгледах, срещнах двама актьори, чието развитие ще продължавам да следя с интерес. Всъщност аз ги знам от доста дълго време, но през 2016-та ги преоткрих така да се каже и започнах да ги харесвам много повече от преди. Става дума за Крис Ууд и Даниъл Шърман. Великолепни актьори, влизат прекрасно във всяка една роля и очаквам с нетърпение да видя докъде ще стигне развитието им. От страна на музиката пък, от доста време съм си фен на Maroon 5 и Адам Лавийн специално. Но през тази година успях да се порадвам много повече на музикалното им творчество. Друг известен изпълнител, който ми стана много интересен тази година, предимно заради прекрасните си песни, е Шон Мендес (пропуснах да сложа негова снимка на колажа). Симпатично хлапе, а песните му просто ми влизат под кожата. Мога твърдо да заявя, че 2016-та беше отвратителна откъм отнемане на известните личности една след друга. В началото на годината започна още с великите Дейвид Боуи и Алън Рикман, след това Харпър Лий. Малко по-късно и Принс, което си е ужасна загуба за музикалния свят. След това трагедията с прекрасната Кристина Грими, което ме разтърси ужасно, защото слушах нейните кавъри от много години. Като за финал през последните дни на декември ни разказа играта с Джордж Майкъл и двете прекрасни майка и дъщеря Деби Рейнолдс и Кари Фишър. Прекрасни творци, които бяха вдъхновение, както за мен, така и за милиони други.

BOOKTUBERS & YOUTUBERS

Доста бууктюбъри и ютюбъри ме впечатлиха тази година. Вече съм правила публикация, за бууктюбърите, така че просто цъкнете тук, за да ги видите. А относно ютюбърите - запознах се с творчеството на една великолепна жена на име Колийн Балинджър, по позната на някои и като Миранда Сингс. Тя е актриса, певица, не професионална, но прекрасна. Следя я с интерес. Покрай нея срещнах и бившия й съпруг - Джошуа Дейвид Евънс. Също един страшно забавен и интересен човек. Когато преди няколко месеца обявиха развода си, това буквално ме разби на парчета. За мен двамата бяха relationship goals и не можех да повярвам, че са се разделили. Но аз продължавам да ги следя и по отделно. Друг ютюбър, който открих съвсем наскоро, е PatrickStarrr, който е make up гуру. В началото ми се стори странно да следя мъж, който използва гримове, но той е толкова симпатичен и забавен, че просто нямаше как да не се абонирам за него. Естествено започнах да следя още повече от преди ютюб изпълнители като Кърт Хюго Шнейдър, Мадилин Бейли и Сам Цуи

ПЕСНИ

Тази година не съм слушала чак толкова много музика, колкото преди. Имаше обаче няколко песни, които ще ме връщат обратно в 2016-та:
Gnash & Olivia O'Brien - I Hate You, I Love You
Alan Walker - Faded
Shawn Mendes - Treat You Better
Shawn Mendes - Mercy
Dua Lipa - Be The One
Hozier - Take Me To Church
Kehlani - Gangsta
Lukas Graham - 7 years
John Legend & Meghan Trainor - Like I'm Gonna Lose You
Nina Simone - Feeling Good
John Legend - All of Me
Christina Perri - Jar of Hearts

АЗ

Нещата, които успях да уловя у себе си, бяха няколко. Първото е, че каквото и да правя, сърцето ми винаги е в книгите и техните светове. Аз, като читател, беше най-хубавото нещо през годината. Второто е, че открих колко търпелив човек мога да бъда и как мога да простя на някого предателство. Както и ми се случи в края на лятото. Простих предателство, но никога не се доверих на човека отново. Третото е, че разбрах колко много държа на приятелите си, на семейството и на хората, които се държат към мен с уважение. Четвъртото е, че осъзнах, че не мога да чакам вечно без да предприемам каквато и да е крачка, защото накрая или ще избягам или ще ме предадат. И петото е, че усетих промяната от аз в началото на годината до аз в самия й край. А да усетя тази промяна беше най-прекрасното усещане. 

 Надявам се 2017-та да бъде прекрасна! Както за мен, така и за вас! ♥